АмР

106 години от ПЪРВАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ

2011-01-08T11:04:00.002+02:00

106 години от ПЪРВАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ
по материали от книгата на Всеволод Волин “Неизвестната революция”
(статията със съкращения е публикувана във в. "Свободна мисъл")

------------
Всеволод Волин – руски революционер (1882 – 1945), отначало есер (1904), през 1911 – анархист; участник в създаването на първия работнически Съвет (1905), сътрудничил с Нестор Махно и вестник “Набат” (1920), арестуван от болшевиките, освободен поради протести на европейските анархисти, но прогонен от страната. В емиграция работи със Себастиан Фор, пише предговор на книгата на Аршинов за историята на Махновското движение. Умира от туберкулоза във Франция.
------------

На 9 януари (22 по нов стил) 1905, неделя, в Петербург хиляди работници, мнозина заедно със семействата си, се обличат празнично и тръгват към Дворцовия площад.
Още по пътя те попадат на военни и полицейски патрули, които откриват стрелба. Повечето куршуми свирят над главите на хората, но има ранени и убити. Объркани и разгневени, работниците все пак продължават към Зимния дворец, където се струпват, по различни оценки, между 20 и 140 хиляди души.
Целта им не е да събарят царщината. Не, те носят хоругви, икони, портрети на Николай ІІ. Пеят псалми и “Боже, царя пази”. Съставили са петиция, в която молят бащицата да прояви милост и да подобри непоносимите им условия на живот. Руският император обаче не е в двореца. Той е напуснал столицата няколко дни преди това, нареждайки на полицията и войската да “прекратят метежа”. Ето защо строените пред двореца войници, обилно почерпени по нареждане на началството с водка, не се колебаят. “Прицели се! Огън!”
Работниците няма накъде да бягат – подстъпите към площада са задръстени от народ, улиците са запречени. Залп след залп. Кръв по снега, по иконите, по портретите на царя. Десетки загиват, притиснати, задушени, повалени и стъпкани от тълпата.
На следващия ден правителството съобщава за едва стотина убити и около триста ранени. Но според свидетелства на чуждестранни журналисти, жертвите варират между хиляда и близо пет хиляди души убити и ранени.
До края на същия 9 януари на отделни места в Северната столица се правят опити за издигане на барикади, но конна полиция прогонва протестиращите.
В историята този ден остава като “руската Кървава неделя”.
По цялата страна отекват отрезвяващите думи “НИЕ НЯМАМЕ ЦАР!”

В началото на ХХ век руската икономика рязко дръпва напред – прогрес, останал общо взето незабелязан от света, а и по-късно отричан в болшевишката историография. От 1900 до 1905 добивът на нефт, въглища, производството на стомана и чугун стремително нарастват, приближават се до нивата на западните страни. Развива се инфраструктурата – транспорт, съобщения. Големите градове се сдобиват с промишлени зони с по хиляди и десетки хиляди работници. Формират се цели индустриални региони. Към 1905-а работническата класа достига до 3 милиона души. Наред със стопанският, настъпва и социален възход. Последното десетилетие на ХІХ век бележи значителни успехи в областта на образованието, ограмотяването на деца и възрастни, широки възможности за самообразоване. Цензурата не е успявала да се справи с потока свободомислеща литература. Университетите и висшите училища се радват на автономия вследствие на реформите на убития от народоволци Александър ІІ Освободител. Усилията на Александър ІІІ и Николай ІІ да потиснат либералния дух в академичните среди не успяват. Самата дума “студент” тогава е синоним на “бунтар”. От началото на века студенти и по-образовани работници редовно устройват протести и предизвикват различни вълнения. Като цяло руската интелигенция е революционно настроена, или поне съчувства на идеите за ограничаване и даже премахване на монархията. В много отношения възгледите за правата на жените, расовата и националната търпимост, схващанията за демократичните принципи на образованите руснаци превъзхождат нивото на интелигенцията в Европа и Америка.
При все това, 175-те милиона селяни са далеч от революционни помисли. Ала и сред тях расте недоволство, породено от мизерия и липса на земя – след отмяната на крепостното право през 1861 са раздадени мизерни площи, които поради демографски и икономически причини намаляват в отделните стопанства. Но това парадоксално се съчетава с вярата, че “царят и добър, царедворците го лъжат”. Омразата е насочена срещу землевладелците-помешчици. Още повече, че уж отменените от 1863 телесни наказания се практикуват чак до 1904. Подобни настроения преобладават и сред работническата класа.
Усещайки признаците на бурята, самодържавието се мъчи да отклони народния гняв, поощрявайки и дори пряко организирайки погроми срещу етнически малцинства, особено евреите (Кишинев, 1903).
Когато и този отдушник на напрежение не помага, полицейските власти предприемат един хитър според тях ход – решават да организират послушен им работнически съюз, ръководен от верни на режима лидери. Размахът на движението обаче излиза извън контрол, макар и да следва внушените им отгоре инструкции да се ограничава с искания изключително по битовото положение и условията на труд, без никаква политика. През декември 1904 легалното работническо движение точно това прави – пред дирекцията на Путиловския завод са поставени редица достатъчно умерени предложения за реформи, но те са високомерно отхвърлени. Започва стачка – следват уволнения. Ядосани, работниците стигат до идеята за петиция до царя, в която да обяснят на самодържеца, че фабрикантите ги потискат.
Без никаква ирония можем да кажем, че текстът й е трогателен. Първоначално тя е много умерена и верноподаническа. Но крайният вариант, под влиянието на партията на социалистите-революционери (есери), оставайки миролюбив по форма, иска от царя ни повече ни по-малко разрушаване на основите на самодържавието.
В отговор – кървава баня.
На следващия ден никой в Петербург не излиза на работа. Масовата стачка парализира целия регион. Именно тогава, за координация на действията и за подпомагане на стачкуващите работници, възниква идеята за Съвети на трудещите се, оглавени от интелигенцията с либерални и направо революционни възгледи. Тази идея е напълно вън от партийната пропаганда както на есерите, така и на социалдемократите (през 1903 вече разделени на болшевики и меншевики). Като цяло партиите проспиват Първата руска революция. Всъщност, освен двете нелегални социалистически сили, партиите се появяват вследствие на нея (от крайно реакционни монархистки, през буржоазно-либерални конституционни, до крайни републиканци).
Работническите Съвети са едно от постиженията на 1905 година. Творческата инициатива на масите намира своята организационна форма.
Размириците се съчетават с позорното поражение в Руско-японската война през пролетта. Царското правителство губи доверието на Запада, а се нуждае от кредит. Лятото и есента избухват бунтове в армията и флота, сред които най-известна е епопеята на броненосеца “Потьомкин”. В градовете се стига до сблъсъци с жандармерията, строят се барикади. В селата пламват въстания с убийства на помешчици и подялба на техните земи.
В средата на октомври се провежда небивала всеобща стачка – и правителството отстъпва. Царят публикува на 17 октомври Манифест, с който признава някои граждански свободи, а дори и намеква за конституция.
От този момент нататък революцията бележи спад. Огромното мнозинство решава, че е постигнало победа, не се подлъгват единствено най-радикализираните. Именно те се сражават пред декември на барикадите в Москва, вдигат бунтове в Кронщадт и Свеаборг, отново в Черноморския флот (бунтът на лейтенант Шмидт).
Но на този етап революционният порив е изчерпан. Надежди се възлагат върху Държавната Дума (имитация на парламент) и върху партийната дейност.
Още на следващата година, след като показва на Запада, че революцията е овладяна, и така получава необходимия заем, царизмът преминава в настъпление. Отново са забранени социалистическите партии и техният печат, свирепства цензура, полицията провежда масови арести. Думските депутати са твърде опозиционно настроени към режима. Думата е разпускана три пъти, три пъти е променян избирателният закон, за да се осигури послушен на режима състав.
Въпреки това, самото й съществуване вече е успех по онова време.
Друг важен момент е масовизирането на анархистките възгледи, които до онзи момент са оставали мироглед на твърде ограничен кръг хора. В реалната борба и организационна дейност, в открити битки с режима и атентати срещу най-омразните фигури на царизма анархистите спечелват авторитет, избистрят идеологията си на практика.
За съжаление, не се появяват масови работнически организации, синдикати с революционна идеология. По този начин народът остава податлив на партийно водачество и това проличава в хода на събитията от 1917-а.
Революцията от 1905 обаче не е умъртвена. Тя остава да тлее в умовете на хората, продължава в съзнанието им. Затова, когато започва Първата световна война, руското общество, с багажа на този изстрадан, отчасти положителен, отчасти горчиво негативен опит, получава и повод, и оръжие за подновяване на борбата.

.

Р.К.А.С. "Нестор Махно"

2010-12-16T21:14:00.001+02:00

информация тук, тук и тук

календар 2011

2010-12-08T15:24:00.006+02:00

джобно календарче
стенен вертикален
стенен хоризонтален

на когото му се харесат, да ги ползва със здраве!

5 "за" - 5 "против"

2010-11-11T18:33:00.003+02:00

Анархизмът е “ЗА”:
--- свобода;
--- солидарност;
--- справедливост;
--- равенство;
--- федерализъм.

Анархистите са последователно “ПРОТИВ”:
--- държавата, самата идея за власт;
--- експлоатацията и позволяващата това частна собственост;
--- дискриминацията;
--- централизацията, монополизма;
--- всички идеологии, които обосновават съществуването и дори необходимостта от изброените в списъка "ПРОТИВ" практики и институции.
------------------------------------------------------------------------------------------------

СВОБОДА означава:
-- липса на забрани и ограничения;
-- възможност за реален избор между повече от една позитивни алтернативи (а не между добро и лошо, или от двете злини по-малката);
-- поемане на отговорност;
-- липса на принуда и насилие - никой свободен човек не може да бъде каран насила да участва в обществени мероприятия, дейности и структури, ако не е убеден в тяхната полезност и необходимост.
-- право на сдружаване с други свободни хора с цел задоволяване на материални и духовни потребности, за извършване на стопанска, културна и други дейности;
-- право на лична инициатива, която се съобразява единствено със свободата на другите.

Регулирането на взаимоотношенията между свободните хора става посредством “свободен договор”, който се подчинява единствено на приети от сключващите този договор страни правила, без да му се налагат нормативи “отгоре” или по силата на някакви превърнали се в навик, в стереотип, “традиции”. Свободният договор винаги важи за определен срок, винаги може да бъде променен или прекратен по взаимно съгласие.

СОЛИДАРНОСТ - алтернатива на крайния индивидуализъм, принцип на взаимната помощ.
През зимата вълците се събират в глутници, за да ловуват по-успешно. Прелетните птици образуват ята, за да им е по-леко да преодоляват големите разстояния, изискващи пълна мобилизация на организма на всяка една от тях. Широко е разпространено явлението “симбиоза”, толкова тясно взаимодействие между представители на различни биологични видове, че те вече органично не могат да просъществуват един без друг.

СПРАВЕДЛИВОСТТА регулира свободата на личността с функционирането й като солидарна с другите част от обществото. Справедливостта не е отвлечено и чисто субективно понятие. Тя се формулира в известната максима: “Не прави на другите онова, което не искаш да сторят на теб”. Анархистите обаче предпочитат конструктивната форма на този принцип: “Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб”.
Освен че хармонизира обществените отношения, принципът на справедливостта дава възможност да противостоим на нежелани, асоциални постъпки и явления. И наистина, ако някой злосторник постъпва спрямо нас в наша вреда, това означава, че той ни подканва да му отвърнем със същото. Разбира се, въпрос на такт и преценка е да изберем силата на противодействието, но във всеки случай анархистите не са съгласни да следват изгодната за властниците религиозна повеля: “Подложи и другата си страна за шамар”.

Свободата, солидарността и справедливостта логично ни отвеждат към следващото “ЗА” на анархизма – РАВЕНСТВОТО:
--- равноценност на личността и обществото (което ще рече, че не съществуват такива “обществени интереси”, в името на които личността трябва да бъде ограничена или жертвана;
--- равен достъп до всички материални и идеални блага според потребностите на човека;
--- липса на групови привилегии, всеки се оценява според своите дела, а не поради принадлежност, особено когато той не е имал реален избор за тази принадлежност.

Съчетанието на свобода, солидарност, справедливост и равенство води до интернационализъм, уважение към чужди култури и имунитет срещу омраза, която толкова ловко и умело се използва от властниците, за да водят войни, в които загиват най-вече онези, които насетне няма да бъдат допуснати до подялбата на спечелената с кръв и разрушения плячка.

ФЕДЕРАЛИЗМЪТ е начин на функциониране на безвластното общество. Свободната инициатива, свободният договор водят до образуване на отворени колективи, които образуват сдружения на производители и потребители. Също така осъществен свободен договор са териториалните общини, които уреждат взаимоотношенията по доброволно избрано местоживеене. Всички тези структури взаимодействат ФЕДЕРАЛИСТИЧНО, тоест без ексклузивен ръководен център, при пълно равноправие помежду си. Федералната структурна организация е мрежова организация, при която всеки един неин възел със съгласие на останалите може да бъде инициатор на мероприятие, проект, акция за справяне със стихийно бедствие, голяма промишлена авария или масова агресия отвън. Федерализмът е гъвкава структура, която допуска РАЗНООБРАЗИЕ, конкуренция на идеи, а не на хора, усъвършенстването им и прилагането им за благото на всички. По този начин личното благо, което винаги е най-силно мотивирано, се осъществява в контекста на общото благо, не и за сметка на благото на околните.

***
Държавата и властта са отрицание на идеята за свобода. Властта е начин да се вземат общественозначими решения плюс механизъм за принуда тези решения да се изпълняват независимо дали сме съгласни с тях или не, дали ги намираме за разумни или пък безумни.
От своя страна държавата пък е инструмент за доминиране на имотната класа да живее за сметка на чужд труд, за сметка на чужда мизерия. Непрекъснато ни натрапват самата дума "държава" като синоним на "страна", та дори и на "народ". Докато лесно можем да се убедим, че държавата се състои от политици, от бизнесмени, от чиновници (често в едно лице). Но не и от граждани извън тези групи. Внушава ни се, че заедно с доминиращата класа сме "от един отбор". Но нима НАИСТИНА е така?
Държава значи данъци, вземат ги от нас, без да ни питат, а после ги харчат, отново без да ни питат как и за какво.
Държавата – това са законите, защото ги приемат отново без наше участие.
(Лъжата тук е "представителна демокрация". Уж "участваме" в управлението, като избираме депутати, обаче на практика всеки политик, влязъл във властта, забравя предизборните си обещания. Който не ги забравя, бива изтласкван от доминиращата класа. И по време на мандата ситуацията твърде малко се различава от една обикновена деспотия.)
Държавата – това съдебната система, защото не избираме кой да ни съди и кой да решава нашите спорове. Държавата – това са репресивните органи, защото те са изолирана от народа каста с извънредни пълномощия.

Експлоатацията пък е начинът на функциониране на капиталистическата система. Апологетите на капитализма често изтъкват, че те никого не карат да продава работната си сила, да продава времето от живота си. Но нима може да се нарече свободен един избор, който гласи: “Бачкай или умри от глад!”. Колкото до собствеността, особено едрата, надали може да се намери честно спечелена такава. Това не е собствеността на селянина, който с пот и кръв напоява земята си. Това не е собствеността на занаятчията, който се върти на шиш, за да изкара от труда си прехрана и достойни условия.
Най-силно, наред с експлоатацията, противоречи на справедливостта системата от привилегии, които неизбежно пораждат корупция. А където има привилегии, има и дискриминация. Дискриминация по често произволно избран признак, по приумица на властите. Много удобен за противниците на свободата инструмент за сеене на раздор, за насъскване на хората едни срещу други.

Централизмът и монополизмът от друга страна прилича на тежка и тромава машина, която непрекъснато изостава от живота, от новото, което се появява в него. Тази машина органично не е способна да спре – има твърде голяма инерция. Тази машина органично не е способна да се престроява според актуалното, защото това би значило нейните “оператори” – бюрократи, бизнесмени, политици, - да се лишат от уютната си обстановка. Затова тази машина мачка и осакатява, задържа развитието на производителните сили, унищожава излишъците от блага, от които зависи живота на някои хора, защото тя може да работи и да се налага само когато благата са в недостиг. При изобилие никой човек със здрав разсъдък не би й се подчинявал.
Затова здравият разсъдък на хората е подложен на отровното въздействие на реакционни идеологии, които по най-различен начин се опитват да деформират ценностната система на отделната личност и да развратят облика на обществените отношения.
Фашизмът и марксизмът проповядват идея за свръхценност на държавата. Очевидно е защо – за да се откажем от свободата и от стремежа да живеем според разбиранията си.
Национализмът и расизмът насаждат напълно лишено от научни аргументи чувство за превъзходство над други народи и раси. Очевидно е защо – за да не можем да се обединяваме, докато държавници и бизнесмени винаги намират начин да се споразумеят на наш гръб.
Религията в лицето на своите йерархични структури, църквите, е още по-безочлив начин да се потиска рационалната и критична мисъл. Всяка една от религиите има свой вариант на новозаветната повеля: “Подчинявай се на власт всякаква, на онзи свят ще ти се въздаде”. Ала свещенослужителите и благославяната от тях власт, въпреки призивите си, предпочита да си получи въздаянието приживе. И то пак за наша сметка.

***
ИЗХОДЪТ от петте кръга на този организиран ад и преминаването към петте принципа на истинския социален прогрес е осъществим чрез:
--- пряко действие (без апели към институции, по принципа “права не се дават, права се вземат”);
--- класова борба (не по “рецептата” на марксистите, не чрез унищожаване на представителите на дадена класа, а чрез ликвидиране на базата за разделение на класи – това е стратегията; тактиката е да се борим за социалните си права и интереси);
--- самоорганизация на трудовите хора (истински синдикати, не съглашатели с работодателите и властите; комунални сдружения, а не домсъвети по Закона за етажната собственост; свободни кооперации, а не регистрирани фирми и акционерни дружества, които сами да се превърнат в експлоататори);
--- самообразование в критичен рационален дух (“Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство”);
--- социална революция (не завземане на властта, а нейната отмяна).

.
от моя блог на ЕФА http://anarhia.org/forum/
(статиите са на руски)

http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=3 принципи на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=4 власт
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=5 безпроцентни частни пари
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=20 мрежово паралелно анархообщество 1
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=21 мрежово паралелно анархообщество 2
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=22 паралелно общество (мрежа за противодействие)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=37 "вторият фронт" (евентуално малко полза от реформизма)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=83 земеползване и организация на общини/комуни
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=263 вяра и знание
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=283 вяра и знание 2 (защо съм против религията)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=293 още веднъж за принципите на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=303 технологии и социални отношения
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=313 еволюция и революция
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=438 за принципа "братство" (има ли нужда от него?)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=448 марксизмът е изначално властническа идеология!
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=477 науката и техниката на бъдещето (концепция за футуристично есе)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=513 вегетарианство и защита на животните
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=522 Пет "за" - пет "против"
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=538 революция и еволюция - измамни алтернативи

.

Читанка.info

2010-06-23T13:01:00.006+03:00

що е анархично общество?
Казано на езика на радикалните либерални демократи, това е такова състояние на гражданското общество, при което няма нужда от държава (власт) и закони.
Вместо държавни институции има свободни асоциации.
Вместо закони - система свободни договори, които обвързват единствено съгласните с договора, докато несъгласните с него формират собствен договор (правила), а между двата договора се сключва компромисно споразумение.
В едно анархично общество важат правила, изработени така, че да не противоречат на Базовите принципи.
Да ги повторя:
- липса на власт (липса на държавни институции, липса на групови привилегии по независещ от личността признак)
- свобода на асоцииране (създаване на сдружения и договори за решаване на насъщни и перспективни задачи, нужди, потребности, реализация на проекти и идеи)
- свобода от принуда (и отказ от насилие, освен при самоотбрана; липса на дискиминация поради свободен избор на личността - освен ако този избор причинява непосредствени материални щети на околните)
- взаимопомощ (сътрудничество при здравословна конкуренция)
- разнообразие (в частност - стопанисване по схема, изгодна за личността и колективи от личности).

Бих добавил само "равенство" и "научен мироглед" (специално за последното - друг път ще пиша).
Равенство - неограничен достъп на желаещите до т.нар. материални и духовни блага; също така значи, че всеки е равноценен за обществото, има правото да търси своето място под слънцето, без да ограничава чуждата лична свобода).

Каква е връзката с Читанка?
Ами Читанка беше (и съм СИГУРЕН, че ще БЪДЕ) тъкмо такава хем асоциация, хем доброволна инициатива на един човек (Борислав Манолов), която реализира НА ПРАКТИКА кажи-речи всички Базови принципи.
Не би трябвало да се изненадвам, че държавата посегна на Читанка!

.

.

малко история

2010-06-20T15:13:00.002+03:00

Вадим Валерьевич Дамье за историята на анархизма в Източна Европа през 40-те

Реформирана държава и ПАО

2010-02-24T18:57:00.008+02:00

приемлив за сътрудничество реформистки модел на държава:

в същото време, по инициатива на една дейна мрежова организация с анархистка платформа, е редно да се гради общество със следната структура:

взаимодействието териториални и синдикални федерации се осъществява по следната принципна схема, в която синдикатите членуват и в браншови федерации (колоните на рисунката), и в производствено-потребителски федерации (ППФ), при което и крайните потребители (членовете на потребителските кооперации), и отделните звена по веригата "суровина - продукт" имат свободата посредством преки връзки да си избират доставчици и партньори:

специално структурата на Мрежата за противодействие:

пояснения: за различни извънредни задачи Анархообществото формира различни оперативни щабове и доброволни дружини, които си избират ситуационни лидери за по-бързо реагиране при нетренирана предварително ситуация.
Специално териториалната отбрана се опират на мрежа тайни партизански бази, а синдикатите осигуряват оръжия и техническа логистика.
Четите за отбрана, също като и дружините за опазване на договорния обществен ред, се стремят да обхванат цялото население, така че да не могат да бъдат използвани за репресии от една част на населението срещу друга за защита на икономически и властови интереси.

А это един ОБЩ проект на Реформираната държава и Паралелното анархообщество:

схема на децентрализирана енергетика, която би позволила също така:
--- разсредоточаване на промишлеността (който процес ще се засилва, автономизира и персонализира с массовизирането на технологията за обемно принтиране);
--- независим от петролни продукти транспорт (независим и от вредни производства каквото е оловно-цинковото; за мръсното производство на акумулатори за електромобили много лесно забравят всички еколози).

въпроси?

.

2010-01-29T10:48:00.006+02:00

...

2009-08-03T00:57:00.000+03:00

Анархопари - майтап или сериозно 2

2009-02-10T11:54:00.004+02:00

Маргрит Кеннеди. Деньги без процентов и инфляции.
Фридрих А. Хайек. ЧАСТНЫЕ ДЕНЬГИ.

Първата книга говори, че парите са привилегирована стока, която при престой "не се разваля", нито се "амортизира", както става с всички стоки, а дори натрупва проценти в банков влог.
Но и съответно се обезценява, когато паричната маса надвишава материалното производство. Парите са нещо повече от средство за размяна, те са и начин за ограбване на преките създатели на материални блага.
Втората посочена книга запитва: а дали монополът на държавата върху емисия на пари е единственият "верен път"? Не са ли всички финансови потресения, пораждащи и икономически кризи, следствие на намесата на правителствата на пазара с непазарни седства?

Функционирането на безпроцентните и "свободни" пари (синтеза от двете главни идеи в посочените горе източници) ще поясня със следния пример:
Написал съм книга. Искам да я издам. Да речем, че в мазето си имам модерна печатна машина и разполагам с нужните ми количества мастило и хартия. Имам и също така сравнително портативни книговезки апарати, така че цялата ми печатница е автоматизирана и мога да я управлявам от компютъра си, седейки на терасата на втория етаж.
Какво правя? Заедно с 5000 екземпляра от книгата си, печатам (върху по-специална хартия с по-специално мастило) емисия свои ЧАСТНИ БЕЗПРОЦЕНТНИ пари.
Преди това съм обявил в библиофилски форум, че книгата ми е готова и я предлагам на цена от 10 условни единици (да ги наречем "хартийки"). Повечето мнения са положителни, цената допада на читателя. Затова си печатам 50 000 хартийки, пускам в междумрежов форум образец от това как изглеждат, колко броя банкноти ще има и с какъв номинал.
Да допуснем, че преди това анархомрежите имат общ договор, според който всяка частна валута от даден производител с номинал 1 х. е равностойна на 1 кило бял хляб.
(Което не изключва някоя фурна да си намали разходите така, че да предлага самуна хляб за 3/4 х., което само ще увеличи печалбата им заради търсенето и бързия стоков оборот)
От библиофорума имам информация, че около 3000 души декларират желание да се сдобият с тази моя книга, затова съм пуснал толкова бройки. От предишен свой опит зная, че е нормално този тираж да се изчерпи за една година. И затова слагам върху парите си СРОК НА ГОДНОСТ - че важат до определена дата.
След която дата те се превръщат наистина в обикновени хартийки. Евентуално, с колекционна стойност.
И така, аз правя стоката и парите, свързани с тази стока. Тоест, аз си я плащам сам на себе си.
Какво следва? Пращам тиража книги на склад, откъдето всеки може да я купи, а аз тръгвам да пазарувам с тези мои пари...
Магазинерът ме познава, знае, че не съм безизвестен, че романите ми се търсят, а значи може да има ДОВЕРИЕ на моите пари. И ми дава срещу тях продукти, ваучер за мобилния телефон, купони за плащане на тока (пак вид частни пари, пуснати от синдиката на местната електроцентрала), чувалче цимент и боя за обувки, да речем. Той вече знае, че с тия пари ще пазарувам цяла година. Доставчикът му не е читател, не ме познава, но има доверие на магазинера, затова взема моите "хартийки" с котката и оглозганата рибка. С тях пък си покрива горивото за камиона и други харчове, плащайки на хора, които имат на НЕГО доверие. Някои от тях може и да са чели книгите ми и биха могли да купят с моите хартийки новия роман, но това не е задължително - книжните складове приемат всякаква частна "валута"... на която имат доверие, или имат доверие на платеца. При съмнение може да поискат друга емисия - или да направят справка в базата данни на междумрежовия форум.

Ако стоката не отговаря на заявените качества (което за една книга е хлъзгаво понятие), издадените от производителя пари (които в същото време рекламират и самата стока) търпят спад на доверие. Тоест, оказват дисциплиниращо въздействие върху производителя (едноличник, завод, федерация на производители).

Курсът между всички валути е принципно 1:1, но хартийките с дефицит на доверие или губят напълно стойност (не се приемат), или с всеки партньор трябва да се договаряш за колко ще ги вземе. Сривът на една валута не води пряко до срив на останалите оборотни емисии.
Какво ще стане, ако проявя недобросъвестност (лакомия) и напечатам 100 000 х.?
Ами, пазарът веднага ще отчете тяхно обезценяване. Ще възникне подозрение за фалшиви банкноти. Мрежата за финансова защита (или инициативна група) ще попита чрез форума всеки потребител колко и какви пари от моите хартийки има... и тогава доверието към мен като производител ще падне ТРАЙНО, ще ми излезе ЛОШО ИМЕ.
Ако обаче обесценяването не се дължи на моята алчност, а наистина на дейност на фалшификатори, първо мрежите ще установят факта, че има фалшификация. Ще дебнат да докопат фалшива банкнота. Ще я изследват в мрежова криминологична лаборатория, ще установят характеристиките на хартията, мастилото, принтера. И, понеже някои стоки ще се продават с гаранционна карта - има нишка да се стигне до крадеца.
Хората не обичат да ги крадат. Друг път ще пиша за "правосъдието" в едно нархообщество, но сега само ще кажа, че злосторникът ще има интерес сам да свика съд над себе си, за да се опази от саморазправа...
Но залавянето на фалшификатора може и да не е приоритет. Важното е той да бъде спрян. Първо, самият факт, че е регистрирано такова деяние, ще стресне извършителя. Второ, аз мога да пусна много банкноти с нисък номинал и по-къс срок на валидност (и така ще направя парите си не всички наведнъж, а на няколко партиди до попълване на замислената от мен сума, покрита със заявената стока) - и тогава печалбата на крадеца е мижава, а инфлацията се забелязва по-бързо. Трето, при установена фалшификация, аз мога във форума да обявя емисията си за невалидна и да напечатам нова. След което, ядосан за причинените ми неудобства, заедно с други недоволни ще наема детектив от мрежите за противодействие (или специалист на свободна практика), който да издири злосторника.
Тежко му след като го спипаме... няма да го преследват органи или институции, които може и да са подкупни. Ще тръгне същинска хайка разярени производители и потребители, неограничена маса хора, заинтересовани в това да накажат демонстративно подобни прояви - за назидание. Именно защото нака ще бранят СВОИТЕ СИ интереси (и неволно - обществените).

Хубавото на тези частни пари е, че мога да огранича покупателната им способност чрез придаване им на селективност за размяна. Например като кажа, че не бих желал срещу тях да се продава алкохол и цигари, да речем. Или да се плаща на касапин.
Право на ползвателите е да се съобразят с това мое желание или да го пренебрегнат. Но дори част от хората да уважат моето пожелание, нежелани от мен стоки и услуги ще бъдат подложени на натиск. Така аз реално влияя върху неприемливи според моето мнение практики.

Но как се спестяват такива пари, след като ако ги сложа в мрежова касичка, трябва да им плащам за "домуване", вместо да стрижа от тях проценти? След като не е изгодно да ги задържам?
Ами - никак. От цялата "спечелена" сума надали ще похарча всичко. И остатъка ще ИНВЕСТИРАМ в нечие харесано от мен производство, в наука, в образование, в здравеопазване. Ще си взема 3Д-принтер. Ще купя стъклопластова къщичка. Ще финансирам учение на мрежите за противодействие за евакуация на голям град. Ще внеса своя лепта в провеждане на рок-фестивал. Тоест, ще поощрявам производство на стоки и услуги, разработване на технологии и провеждане на изследвания, които после ще ми ДЪЛЖАТ нещичко. Или ще се задоволя да се сдобия с оръдия за производство и собственост, която ще ми носи доходи, когато реша да се "пенсионирам". От 1000 места, където съм инвестирал, 50 да откликнат на жеста ми, че съм ги подкрепил преди години - нямам грижи. И може би дори ще си спестя труда да изпиша "неблагодарниците" в Позорния списък на междумрежовите форуми, като по този начин торпедирам общественото доверие в тях. А може и да не поискам да им простя.
Хак да им е.

Кое обаче е най-симпатичното в целия проект за безпроцентни и свободни частни пари? Това, че не е необходимо да си правиш сам "хартийките" - можеш да ги поръчаш на синдикат печатари, на мрежа, на федерация... дори на мен - и без това не правя всеки месец нова книга. Ще се разберем колко от напечатаната емисия да задържа като възнаграждение (за печата и за дизайна, ако поръчителят не му се занимава с рисуване). И пак - ако злоупотребя и си нащракам за мен повече "чужди пари", рискувам това да се разбере. Да излезе наяве. Колкото и да съм долен и меркантилен тип, здравият разум ще надделее и ще ме накара да се държа прилично.
Хубавото е и това, че човек изобщо може да не прави свои пари, тогава ще ползва "чужди", на които има доверие (тоест, ще се присъедини към вече съществуващ свободен договор за признаване на тази или онази "валута").

А още по-хубавото е, че не е необходимо да чакаме анархизмът да победи нейде по света и из останалата Вселена. Ако от даден момент разполагаме с инициатива и самоорганизация, ако имаме анархомрежи, при това още в РАМКИТЕ на държавата (тоест възникват елементи на паралелно безвластническо общество), които мрежи са в състояние да образуват контури на производство и потребление, тогава тези "хартийки" може да се пуснат в обращение вътре в мрежите, като не е изключено да ги признават и в периферията на мрежите (хора, фирми, предприятия, кооперации от "легалното" общество, които съчувстват на каузата и взаимодействат с ПБО)...
Тоест, започва настъпление на мрежите срещу държавата и по финансовия фронт - със своя алтернатива на идеята за пари.
Не е ли това РЕВОЛЮЦИЯ?

.

Анархопари - майтап или сериозно

2009-02-09T02:16:00.007+02:00

надписите са на английски (отговарям на коментара), защото исках да покажа този "макет" и на руския анархистки форум.

До ден-два ще опиша каква е моята версия на безпроцентните пари, ще дам и линк към статията, от която научих за тяхното съществуване.

.

Здравеопазване и образование + финансиране

2009-02-04T14:54:00.007+02:00

ОБРАЗОВАНИЕТО
Използвайки опита от народните училища от времето на Възраждането, никак няма да е екзотично в Бьлгария да се изгражди паралелна образователна мрежа, която да продължи и адаптира към съвременните условия онова, което са правели нашите прадеди през ХІХ век.
Схемата тук е следната: родители и всички желаещи граждани избират училищно настоятелство, което образува консултативна мрежа с други настоятелства.
Настоятелството наема педагогически екип, който изгражда по свое усмотрение вътрешна структура и също образува с други такива учителски колективи собствена мрежа (федерация) за изработване на синхронизирани учебни програми и курсове за професионално обучение (в това число и за възрастни) при свободна и предпочитана за даден екип и настоятелство форма.
За обучение дори няма нужда от специално помещение, ако не може да се намери такова. Възможно е да се образуват и он-лайн класове и занимални.
Издръжката на учебното заведение е грижа на настоятелството. То може да се обърне към кооперации и синдикати (анархо-синдикати), които са заинтересовани да получат попълнения от млади специалисти.
Изпитите се провеждат от учители от друго мрежово училище (за повече обективност в оценките), което в същото време е и проверка на професионализма на членовете на педагогическия колеткив.
Класовете ще бъдат малки, което дава възможност за индивидуална работа с учениците, а връзката с родителите – остава "гореща", така че образователно-възпитателният ефект да е на най-високо ниво. Обучението да се стреми да изгражда навици за системно мислене и да постига резултати, конкурентни с “казионната” образователна система.
По подобен принцип биха могли да се изграждат и мрежи за следващите степени на обучение – мрежови университети.
Учебните заведения няма да издават специални дипломи, но ще публикуват списъци на сайтовете си, така че кооперациите и други мрежи да имат възможност да се убедят в квалификацията на завършилия мрежово училище, мрежов профцентър или мрежов университет специалист и работник.
Има смисъл специална мрежа (групи за оказване на натиск) да съдейства за легализирането на мрежовото образование и пред ЛВО за желаещите.

***
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
. Създаване паралелно, извъндържавно, извънчастно, (нетърговско) солидарно здравеопазване, в което се използват нови технологии и се привличат безвластнически настроени специалисти.
Базира се на индивидуални медицински диагностични програми, качени на персонални компютри. Тоест, софтуер ще поеме рутинните профилактиктични прегледи, а наетите или привлечени лекари ще взаимодействат в мрежа, като наблюдават данните от индивидуалния диагностичен софтуер, при нужда ще се намесват, за да се справят с проблемите на наблюдаваните граждани. А ако се превърнат в пациенти, ще им се назначава лечение, дори до насочване към “казионни” болници.
Тук е важно да се разработи концепцията за превантивна медицина, акцент върху профилактиката.
Както и лекарите да свикнат да работят с компютри не само за водене на документация.
Самият софтуер използва диалогов прозорец и принципа на експертна система, потебителят отговаря на въпроси, въз основа на които се прави вероятна диагноза. Възможно е, при свързване с фармацевтична база данни, дори да се препоръчват медикаменти, но тяхната активна съставка (която може да се съдържа и в билка, не само в синтетично лекарство), а не търговските марки. Разбираемо е, че това е вид самолечение, за което потребителят сам носи отговорност. Но и без това сегашната ни система не поема отговорност за лекарски грешки...
За повишаване на точността на диагнозата се използват допълнителни инструменти. В банята всеки може да оцени цвета на урината си, уеб-камера може да заснеме очите на потребителя (ирисова диагностика), допрян до гърдите микрофон - да свали сърдечните тонове на файл, който може да бъде анализиран от компютъра. Данни за пулс, кръвно налягане, температура се подразбират.
Софтуерът-диагностик в най-лошия случай ще има компетентността на не много добър жив доктор.

Съвместно с някои мрежи за взаимопомощ, транспортни кооперации, мрежи за пълноценна почивка и мрежи за противодействие (МП), здравната мрежа образува социална МЕТАМРЕЖА (съвкупност от мрежи).

Достъп до метамрежата трябва да имат и хора, които не са включени в Движението, тъй като ПБО се стреми да обхване цялото население, а и това би била последователна безвластническа практика на солидарност с всички граждани.

Внимание! НЕ БИВА мрежите, освен по-специфичните, да се превръщат в затворени общества за избрани, което е също толкова важно, колкото и недопускането някои мрежи да се изродят в престъпни групировки, използващи корупцията на институциите. От една страна това е принципен въпрос, а от друга – проява на здрав смисъл, тъй като колкото е по-корумпирана държавата, толкова по-враждебна може да е тя, използвайки престъпните организации (които на свой ред използват нея) за разправа с Движението, което иначе не може да си позволи, без да премине в откровена диктатура.

***
ДОПЪЛНЕНИЕ: Солидарна каса и безпроцентни пари.
Предлагам корекция към предишната си публикация относно солидарните каси. Те може да се образуват според друга схема:
Събират се хора с банкови влогове и се договарят всеки да отдели от своя влог определена сума, която не излиза от неговата сметка. Датите на падежите са подбрани така, че всеки месец по два пъти поне да има възможност за теглене. Теглят се договорни суми в рамките на "общия дял", предназначени за конкретен харч, с който всички участници в дадена каса да са съгласни. Така никой не може да злоупотреби с тези пари.
Дадена каса е брънка от мрежа такива каси, които на общ форум могат да си помагат, "запушвайки дупки", както и да финансират значими според тях проекти (мрежовите училища и наблюдаващите здравната компютърна мрежа лекари, например).

ПАРИТЕ - не е нужно да обяснявам тяхната роля, както и някои техни разушителни аспекти. Парите може да се дефинират като универсална разменна стока. Но с една привилегия над другите стоки - при престой те не губят от стойността си, а НАТРУПВАТ ЛИХВА, което е основа за финансови машинации в колосален размер. Заради тази привилегия парите могат да генерират пари, непокрити със стоки и услуги. смята се, че виртуалните пари десетократно надвишават масата реални пари. Това е една предпоставка за финансови кризи и възможност за обогатяване на по-богатите за сметка на по-бедните.
В следваща статия ще се опитам да направя по-подробен реферат относно такъв вид пари "с изтръгнато отровно жило".

.

ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ

2008-12-22T14:01:00.000+02:00

ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ

. Властта у нас се намира в криза. Българското общество изпитва силно недоверие в институциите, недоволно е от държавата. За съжаление, желанието за промяна взема форма на ОЧАКВАНЕ. Пасивна позиция, дължаща са на усещането на обикновения човек, че от неговия глас и мнение няма никакъв ефект. Освен това, нагласите се фокусират повече към РЕМОНТ на съществуващата система, отколкото към нейна коренна промяна.
. Добавяйки към това икономическата (засега уж само финансова) криза, крайно несвободния (монополизиран и картелизиран) пазар и напреженията вътре в средите на държавните служители, налице е РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ.
. Тя няма да се превърне в революция обаче. Практически липсват революционни структури, масова организация. От ситуацията ще се възползват нови групировки, които ще използват властта в свой интерес.
Изходът, според мен, е в създаване на ПАРАЛЕЛНО БЕЗВЛАСТНИЧЕСКО ОБЩЕСТВО, което представлява развитие на гражданското общество, което не разчита на държавата, а на своите сили и възможности.
. Всъщност, предлагам започване на “пълзяща революция”.
Тя ще тръгне бавно, но ще се ускорява и ще обезсмисля съществуващите властнически институции, като иззема от тях функциите им. Целта й не е събаряне на държавата (изпразненото от съдържание само ще рухва), а създаване на навици да се живее свободно, солидарно, отговорно и инициативно, преди всичко в свой личен интерес и с мисъл за перспектива. Не лишения и жертви да се живее някой ден добре, а търсене на начини да се живее добре сега, днес, а утре – още по-добре, при това не за сметка на някой друг, а чрез сътрудничество и свободно договаряне.
. Целта е да се практикува свободата и всички други принципи на анархизма, които не са неестествени за едно нормално човешко същество с достойнство и самоуважение.

Какво ще рече това на практика?

1. ГРУПИ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
. Движението за ПБО може да стартира със създаване на разнообразни групи за взаимодействие (взаимопомощ) или установяване на контакт със съществуващи такива. Ключовото тук е свързването на ГВ в проблемно ориентирана мрежа (зародиш на безвластническа федерация). Групите не трябва да се стремят към облагодетелстване за нечия сметка, нито да си служат с неприемливи средства като принуда и насилие; в мрежите да е заложена невъзможност за възникване на “ръководен център”, отношенията им да се определят от взаимна полза и равноправно свободно договаряне.
Една група, както и отделен човек, участват в различни мрежи, отговарящи на различни интереси и потребности. Самоцелно формиране на УНИВЕРСАЛНИ мрежи ще доведе до тяхното усложняване, формализиране и загуба на ефективност.
. Такива мрежи и групи ВЕЧЕ съществуват и пример за това са сайтовете БГ-МАМА и НАПРАВИ СИ САМ. Участниците в тях надали осъзнават, че на дело се държат като анархистки федерации, независимо от политическите и ценностни схващания на отделните хора в тях. БГ-МАМА фактически иззема част от социалните функции на държавата, а институциите не възразяват (засега), макар и да не съдействат. Тоест – вече има Стихийно безвластническо движение.

2. “АНАРХОНЕТ”
. Движението и ПБО имат нужда от среда за контакти, взаимодействие и самокоординация, тоест Проблемно ориентирани форуми в интернет. Споменах, че такива вече съществуват, а дори имат и контакти помежду си. Според мен на тях им липсват две неща:
. а) усещането, че по този начин могат да разширят кръга решавани проблеми и задоволявани потребности, явно има психологически бариери да продължат нататък да отнемат функции от държавата;
. б) липсва им общ форум, където пресичащите се лични интереси на хората от една мрежа да пораждат връзки и взаимодействия с хора от други мрежи.
Ако се направи портал на Движението, ако хора, поне симпатизиращи на безвластническата идея, създадат ГВ и влязат в контакт с вече съществуващите мрежи, създавайки и свои, тогава става възможно стихийното движение да бъде увлечено да се разширява както количествено, така и функционално, намалявайки своята зависимост от държавата, оставайки в юридическа и икономическа невидимост за институциите. Увличането е редно да стане с ДЕЛА и инициативи, личен пример от страна на безвластническите ГВ, а не чрез агитация. Нека стихийните безвластници сами стигнат до извода, че всъщност са анархисти, пък и названието не е важно.

3. СОЛИДАРНА КАСА
. По принцип Групите и Мрежите ще поддържат материален и идеален обмен (без това да има характера на познатата ни досега размяна на услуги и стоки), формално без да влизат в рамките на фондации и “легитимни” организации, производствени и търговски фирми. По този начин остават “невидими” за държавата, която да няма основания да поиска от тях регистрации, отчети и да им налага данъци. Понеже целта на Мрежите не е реализиране на печалба, а решаване на проблеми и задоволяване на потребности, те могат да си позволят вътре в създаващото се ПБО да прескачат, да игнорират “универсалния посредник” – парите (тяхната същностна, инструментална функция се поема от Анархонет). Но понеже реално групите и мрежите живеят в рамките на сегашното общество, пари ще трябват.
Следователно, трябва да се помисли за солидарни каси, максимално разпределени (децентрализирани), максимално близки до хората, създадени с цел взаимопомощ, а не печалба, корупция или мамене на граждани и институции (защото тогава се превръщат в мафия, нарушавайки принципа на солидарността). СК може да се реализират под формата на лични срочни влогове в различни банки на името на хора, на които конкретните групи имат особено доверие; това не изключва създаване на отделна мрежа за парично подпомагане на закъсали участници, за реализиране на някои проекти, целящи създаване на СОБСТВЕНА материална база на Движението.

4. КООПЕРАЦИИ
. Всъщност, отново ГВ, но ориентирани към производство и разпределение по извъникономически начин. Ще отделя в следваща статия повече място за примери, както и за използване на напредналите технологии, като засега ще се огранича с една схема за илюстрация:
. Зърнопроизводителят А, ограбван от изкупвачите (монополисти, свързани с властта), на драго сърце може да продаде на доброволно обединени в Група домакинства определен заявен обем зърно. На пазара се предлагат не от вчера портативни мелници. Предлагат се и “микрофурни”, в които само се сипва брашно, мая и вода, а се вади изпечен хляб с пряко контролирано от потребителя качество. Така се игнорира цялата преработвателна верига “жито-хляб”, подкопава се монополът на изкупвачите и свързаните с държавата вторични производства, създават се преки връзки в обществото, реализират се икономии за потребителя и увеличаване на печалбата на истинския трудов производител. С течение на времето може да се стигне и до бартерна размяна: зърно срещу услуги от страна на потребителя. Освен това става възможно “планиране отдолу”, като ГВ заявяват количества зърно за следващата година или по-малък период. На свой ред производителите ще се стремят да се кооперират помежду си на същите доброволни и равноправни принципи, защото това ще им е изгодно.
. Това беше схема по-скоро на потребителска ГВ (кооперация), но има възможност за създаване и на съвсем истински производствени ГВ, които да произлизат от Движението или да се включват в него.

5. МРЕЖОВО ОБРАЗОВАНИЕ
. И по този въпрос ще пиша отделно, засега само ще очертая идеята, като препратя читателите към опита ни от времето на Възраждането, когато будните българи са основавали училища, намирайки се в условията на една враждебна към тях държава.

6. МРЕЖОВА ЗДРАВНА ПРОФИЛАКТИКА
. Вече съществува медицински диагностичен софтуер, който може да се инсталира на домашен компютър и който, при грамотно използване, до голяма степен замества прегледи при семеен лекар. Лично познавам поне трима души с медицинско образование и практика, които биха се съгласили да консултират и наблюдават тази диагностична мрежа, целта на която ще е преди всичко ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на заболявания, отколкото тяхното лекуване.
. Тази точка също е предмет на специална статия.

7. МРЕЖА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
. Ако форуми като БГ-МАМА вече на практика изземат функциите на “министерството на съчувствието”, оглавено от дамата със скъпите дрешки, то вероятно е време да се помисли как да се дублира функционално друга една институция – “министерството на предупрежденията”, което вместо да взема мерки при извънредни ситуации, предупреждава обществото за неща, които ни стават известни от метеорологичните прогнози.
. Схема:
. Във всяко село, махала и градски квартал се формират с одобрение на гражданите Дружини за реагиране при бедствия, аварии и извънредни ситуации. Дружините наемат инструктори специалисти. Набавят си достъпна техника. Кооперират се с други дружини за по-тежки машини. Свързват се в мрежа. Изучават опита на държавни служби с такава дейност. На общо събрание на мрежата съставят планове за справяне с една или друга ситуация (пожар, наводнение, епидемия и др.). Обясняват на съгражданите си какво се очаква от тях като съдействие, правят се учения. Назначават се дежурни наблюдаващи. Анализира се обстановката в района на дружината. Вземат се превантивни мерки (почиства се речно корито, ремонтира се пожароопасна или застрашена от срутване постройка, набавят се хартиени маски за ограничаване на зараза, преследва се мечка-стръвница, ваксинират се срещу бяс домашни животни). Търси се съдействие от други мрежи, от солидарния фонд. Установяват се лични контакти с представители на функционално подобни държавни институции, където има немалко съвестни хора, желаещи да работят за обществото напълно искрено.
. Мрежата работи. Трупа опит. При ефективност – започва да изсмуква кадри от институциите.
Възможно е в дружините да се появи инструктор, който да подготви “парамедици” (не по тапия, а по умения), тогава дружината функционира и като “Бърза помощ”. Нищо чудно сравнително скоро след възникването на МП, при нужда хората първо да търсят Дружините, а не пожарна, линейка или полиция.

--------
ДОПЪЛНЕНИЯ

І. За Движението не е ефективно да се забърква в самоцелни протести. То ще се различава от опозиционните политически формации, като не критикува пряко, защото критиката е напразно хабене на енергия. Мрежите ще предлагат мерки и програми, като, без да чакат да видят дали инициативите им ще бъдат споделени, ще се заемат с тяхното изпълнение. По този начин критиката ще бъде не на думи, а с дела. Агитацията също ще се основава не на лозунги, а на реални постижения.
Все пак не може съвсем без протести, но нека те придобият по-ефективна и концентрирана форма. Например, специална мрежа, която да се занимава с подаване на ГРУПОВИ СЪДЕБНИ ИСКОВЕ, но не срещу държавата като цяло. При губене на такова дело, властта лесно прехвърля отговорността на чужд гръб, изплащайки исковете от бюджета. Това е неприемливо за анархисти, защото се нарушава принципа на солидарността с гражданите, чиито отнети под формата на данъци средства после държавата използва като щит срещу оправданото търсене на обезщетение за нарушени от нея права.
Затова исковете трябва да се подават срещу конкретни министри за техни конкретни деяния или бездействие.
Защо срещу министри? Заради простото правило, съществувало в Римската империя (пример за държавност, който по немалко показатели превъзхожда сегашните демократични уж държави!), че за провинение на роба или войника наказателна отговорност носи неговият собственик или командир.
В една по-умна и далновидна държава (която намира за по-изгодно "да стриже вълна", вместо "да дере кожи") такава практика би съдействала за оптимизиране на апарата на властта, би давала повод на институциите да доказват своята "демократичност", жертвайки свои издънили се елементи.
У нас това ще предизвика държавата да си захапе опашката, министрите ще отмъщават на подчинените си, неефективността на институциите ще нараства. Впоследствие очаквам да се появи ефекта на "освястване" на държавата, което пак е изгодно за гражданското общество, то ще се усети силно и ще предявява все повече и повече искания - например, за преход от представителна (лицемерна) към пряка (директно избиране на местни, окръжни, областни и национални длъжностни лица) демокрация, което е етап от редуциране на държавата - тоест път към отмирането й.
Пред кого да се подават исковете?
Отговорът е още по-лесен: българската държава си има "началник", който, макар също бюрократизиран, на дадения етап ще свърши работата на инструмент за търсене на отговорност от държавата. Началникът е ЕС.

ІІ. Създаване на “отворени комуни” (Бази) в пустеещи към този момент села или градски квартали с евтини имоти.
Опитът на повечето утопични комуни досега е плачевен, като причините за провалите са систематизирани и анализирани. Ето защо трябват отворени комуни, в които човек свободно да влиза, излиза, остава докато пожелае и, ако не е постъпвал непочтено, да не му се отказва достъп. Комуните най-общо ще представляват събрани на едно физическо място части от мрежи. Жилищните площи в тях могат да изпълняват множество функции: на почивни бази на членове на отделни мрежи, като подслон за гости-съмишленици от чужбина и от отдалечени селища в страната, в качеството на постоянно местожителство на граждани, участващи в Движението, и поети под закрилата на ПБО лица. В комуните е удобно изграждане на кооперативни работилници, разпределителни складове; места за събори на Движението, за организационни събрания и културни прояви; първите лазарети на Движението, експериментални площадки за изпитание на нови технологии, седалище на мрежови университети, защо не и приюти и детски градини. Както и убежища за преследвани безвластници – най-вече в случаи на преследването им от страната на престъпни групировки.
Естествено, съобразно с тези свои задачи комуните трябва да са подходящо екипирани и организирани, с осезаемо присъствие в тях на звена от МП.

ІІІ. ЯСНА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА на ПБО спрямо малцинствата, а следователно, на преден план, самоизясняване на въпроса що е истинско родолюбие.
Сегашните "националисти" се опитват да препарират народните традиции в мумия, наречена "български морал и ценности", без да си дават сметка, че всяка национална култура е жива, само докато се променя и развива. Освен това, родолюбие, което включва омраза към малцинствата, представлява оксиморон, противоречие дори на езиково ниво. Защото е родоЛЮБИЕ, а не чуждомразене.
Така се създават врагове, така се обеднява духовно, нищо друго.
И ключов момент в родолюбието не е нещо високопарно като гордеенето с делата на дедите, а със стремежа да се надгради върху тези дела. Само тогава някой има основание да се гордее с идентичността си, ако е допринесъл нещо с делата си. Аз не съм чул обаче националистите да организират почистване на възникващи тук и там бунища, не съм видял у тях лозугни от типа на "Обичаш родината? - не хвръляй боклуци!". Да не говорим пък за масовото неуважение на иначе заклети на думи патриоти спрямо българската граматика и дори спрямо българската история (например, поп Кръстьо и досега го пишат в учебниците като предател на Левски, а националистите не са подели кампания за изчитстване на името на този невинен човек, а покрай него и да престане да се повтаря, че българите били народ от предатели!).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Още в началото на изпълнение на Програмата ще започне да се очертава следната картина: ядрото на мрежите – от убедени безвластници, чиято цел е създаване на анархистко общество; самите мрежи – от хора, търсещи решения на проблеми и начини за задоволяване на потребности; и една периферия от хора и фирми, които подпомагат волно (съзнателно) или неволно (със самия факт на конструктивни отношения с ПБО) Движението.
Мрежите ще растат, заедно с тях ще растат и хората в тях, качествено и количествено. Когато държавата стане тясна за Движението, посредством граждански и политически натиск, съвместно с естествените стратегически съюзници, институциите ще се редуцират, така че да продължи нов етап на растежа на ПБО. И така – стъпка по стъпка. Уместната и ненатрапчива агитация, личният пример, самообразованието, солидарността и инициативността са тези стъпки.
НЕ унищожаването на държавата е приоритет на усилията на анархистите. Приоритет е практикуването на безвластническите принципи.
Всеки симпатизант на безвластническата идея, всеки убеден анархист може още СЕГА да се огледа наоколо, за да види къде има забатачени проблеми и къде има мегдан за създаване на група от свои познати и приятели. Не след дълго ще се появи и форум, който да свързва тези групи, за да ги обедини за още по-голямо взаимодействие и полза. Образувалите се мрежи ще имат възможност да общуват и да се кооперират чрез централен (в смисъл на ОБЩ, не "ръководен") форум, при което мрежи, заети с една дейност, да търсят помощ (или ПОМощ - нова дума?!) от други Проблемно ориентирани мрежи. Така, както кристализирането започва върху зрънце в преситен разтвор, така Движението ще се роди след като се даде пример за ефективно взаимодействие. Не е нужно да се агитира, успехът на групите и мрежите сам ще пробуди интерес у хората към безвластническите идеи - и ние ще бъдем насреща да отговорим на въпросите, да изкажем предложения за нататъшни действия.
Извинявайте, ако ви се струва, че се повтарям - правя го нарочно, за да се запомни прочетеното по-лесно.
Сега - думата е ваша: тук в коментарите или във форума на Анархопортала.

с уважение към всички,
отделили от времето си - Шаркан

------------

Принципи и същност на анархизма

2008-12-22T00:29:00.000+02:00

Анархизмът е идея, че обществото може и трябва да бъде организирано без държавна принуда. Съществуват множество типове и традиции анархизъм, без всички те да се изключват взаимно. Обикновено се смята, че анархизмът е ляворадикална идеология, тъй като се приема, че анархистките модели в областта на политиката и икономиката представляват анти-авторитарна интерпретация на комунизма и изобщо колективизма. Но всъщност анархисите винаги са държали на индивидуалното и личното.

Анархизмът е политическа философия, основана върху понятието за лична свобода, целяща да унищожи всички форми на принуда и потисничество. Анархизмът предлага сътрудничество на индивиди вместо власт, съществуваща за сметка на потисничество на едни хора от други и благодарение на привилегии, без значение дали потиснатите са мнозинство или малцинство. Анархистите са убедени, че обществените системи и институции трябва да се градят върху личния интерес и доброволното съгласие на всеки техен участник, като се използва механизма на поощренията, докато властта залага на механизма на репресиите като отговор на неподчинение -- и именно заради това властта следва да бъде ликвидирана напълно във всичките й прояви.

Теорията на Анархизма най-общо се формулира в следните пет базови принципа:

1. отсъствие на власт
(отказ от практиката на вземане на решения с обикновено мнозинство и принципната неприемливост за използване на насилие и принуда, освен като защита от агресия)

2. свобода от принуда
(отказ от задължаване на хората против волята и желанието им да участват в обществени мероприятия или структури)

3. свободна самоорганизация
(сдружения за задоволяване на обществени (материални и духовни) потребности, както и структури за самоуправление се градят “отдолу”, на доброволни начала, и имат изключителното право да определят своето бъдеще и правото да влияят върху бъдещето на обществото като цяло)

4. взаимопомощ
(солидарност, сътрудничество, здравословна конкуренция на идеи и практики, така че те да се изчистват от грешки с общи усилия, чрез инициативи и дискусии – подобно на усъвършенстването на свободния софтуер)

5. разнообразие
(ключ към оцеляване – един вид опит от наблюдението върху еволюцията на живота; освен това, разнообразни форми на самоорганизация извънредно трудно се контролират от един център)

.