106 години от ПЪРВАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ

106 години от ПЪРВАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ
по материали от книгата на Всеволод Волин “Неизвестната революция”
(статията със съкращения е публикувана във в. "Свободна мисъл")

------------
Всеволод Волин – руски революционер (1882 – 1945), отначало есер (1904), през 1911 – анархист; участник в създаването на първия работнически Съвет (1905), сътрудничил с Нестор Махно и вестник “Набат” (1920), арестуван от болшевиките, освободен поради протести на европейските анархисти, но прогонен от страната. В емиграция работи със Себастиан Фор, пише предговор на книгата на Аршинов за историята на Махновското движение. Умира от туберкулоза във Франция.
------------

На 9 януари (22 по нов стил) 1905, неделя, в Петербург хиляди работници, мнозина заедно със семействата си, се обличат празнично и тръгват към Дворцовия площад.
Още по пътя те попадат на военни и полицейски патрули, които откриват стрелба. Повечето куршуми свирят над главите на хората, но има ранени и убити. Объркани и разгневени, работниците все пак продължават към Зимния дворец, където се струпват, по различни оценки, между 20 и 140 хиляди души.
Целта им не е да събарят царщината. Не, те носят хоругви, икони, портрети на Николай ІІ. Пеят псалми и “Боже, царя пази”. Съставили са петиция, в която молят бащицата да прояви милост и да подобри непоносимите им условия на живот. Руският император обаче не е в двореца. Той е напуснал столицата няколко дни преди това, нареждайки на полицията и войската да “прекратят метежа”. Ето защо строените пред двореца войници, обилно почерпени по нареждане на началството с водка, не се колебаят. “Прицели се! Огън!”
Работниците няма накъде да бягат – подстъпите към площада са задръстени от народ, улиците са запречени. Залп след залп. Кръв по снега, по иконите, по портретите на царя. Десетки загиват, притиснати, задушени, повалени и стъпкани от тълпата.
На следващия ден правителството съобщава за едва стотина убити и около триста ранени. Но според свидетелства на чуждестранни журналисти, жертвите варират между хиляда и близо пет хиляди души убити и ранени.
До края на същия 9 януари на отделни места в Северната столица се правят опити за издигане на барикади, но конна полиция прогонва протестиращите.
В историята този ден остава като “руската Кървава неделя”.
По цялата страна отекват отрезвяващите думи “НИЕ НЯМАМЕ ЦАР!”

В началото на ХХ век руската икономика рязко дръпва напред – прогрес, останал общо взето незабелязан от света, а и по-късно отричан в болшевишката историография. От 1900 до 1905 добивът на нефт, въглища, производството на стомана и чугун стремително нарастват, приближават се до нивата на западните страни. Развива се инфраструктурата – транспорт, съобщения. Големите градове се сдобиват с промишлени зони с по хиляди и десетки хиляди работници. Формират се цели индустриални региони. Към 1905-а работническата класа достига до 3 милиона души. Наред със стопанският, настъпва и социален възход. Последното десетилетие на ХІХ век бележи значителни успехи в областта на образованието, ограмотяването на деца и възрастни, широки възможности за самообразоване. Цензурата не е успявала да се справи с потока свободомислеща литература. Университетите и висшите училища се радват на автономия вследствие на реформите на убития от народоволци Александър ІІ Освободител. Усилията на Александър ІІІ и Николай ІІ да потиснат либералния дух в академичните среди не успяват. Самата дума “студент” тогава е синоним на “бунтар”. От началото на века студенти и по-образовани работници редовно устройват протести и предизвикват различни вълнения. Като цяло руската интелигенция е революционно настроена, или поне съчувства на идеите за ограничаване и даже премахване на монархията. В много отношения възгледите за правата на жените, расовата и националната търпимост, схващанията за демократичните принципи на образованите руснаци превъзхождат нивото на интелигенцията в Европа и Америка.
При все това, 175-те милиона селяни са далеч от революционни помисли. Ала и сред тях расте недоволство, породено от мизерия и липса на земя – след отмяната на крепостното право през 1861 са раздадени мизерни площи, които поради демографски и икономически причини намаляват в отделните стопанства. Но това парадоксално се съчетава с вярата, че “царят и добър, царедворците го лъжат”. Омразата е насочена срещу землевладелците-помешчици. Още повече, че уж отменените от 1863 телесни наказания се практикуват чак до 1904. Подобни настроения преобладават и сред работническата класа.
Усещайки признаците на бурята, самодържавието се мъчи да отклони народния гняв, поощрявайки и дори пряко организирайки погроми срещу етнически малцинства, особено евреите (Кишинев, 1903).
Когато и този отдушник на напрежение не помага, полицейските власти предприемат един хитър според тях ход – решават да организират послушен им работнически съюз, ръководен от верни на режима лидери. Размахът на движението обаче излиза извън контрол, макар и да следва внушените им отгоре инструкции да се ограничава с искания изключително по битовото положение и условията на труд, без никаква политика. През декември 1904 легалното работническо движение точно това прави – пред дирекцията на Путиловския завод са поставени редица достатъчно умерени предложения за реформи, но те са високомерно отхвърлени. Започва стачка – следват уволнения. Ядосани, работниците стигат до идеята за петиция до царя, в която да обяснят на самодържеца, че фабрикантите ги потискат.
Без никаква ирония можем да кажем, че текстът й е трогателен. Първоначално тя е много умерена и верноподаническа. Но крайният вариант, под влиянието на партията на социалистите-революционери (есери), оставайки миролюбив по форма, иска от царя ни повече ни по-малко разрушаване на основите на самодържавието.
В отговор – кървава баня.
На следващия ден никой в Петербург не излиза на работа. Масовата стачка парализира целия регион. Именно тогава, за координация на действията и за подпомагане на стачкуващите работници, възниква идеята за Съвети на трудещите се, оглавени от интелигенцията с либерални и направо революционни възгледи. Тази идея е напълно вън от партийната пропаганда както на есерите, така и на социалдемократите (през 1903 вече разделени на болшевики и меншевики). Като цяло партиите проспиват Първата руска революция. Всъщност, освен двете нелегални социалистически сили, партиите се появяват вследствие на нея (от крайно реакционни монархистки, през буржоазно-либерални конституционни, до крайни републиканци).
Работническите Съвети са едно от постиженията на 1905 година. Творческата инициатива на масите намира своята организационна форма.
Размириците се съчетават с позорното поражение в Руско-японската война през пролетта. Царското правителство губи доверието на Запада, а се нуждае от кредит. Лятото и есента избухват бунтове в армията и флота, сред които най-известна е епопеята на броненосеца “Потьомкин”. В градовете се стига до сблъсъци с жандармерията, строят се барикади. В селата пламват въстания с убийства на помешчици и подялба на техните земи.
В средата на октомври се провежда небивала всеобща стачка – и правителството отстъпва. Царят публикува на 17 октомври Манифест, с който признава някои граждански свободи, а дори и намеква за конституция.
От този момент нататък революцията бележи спад. Огромното мнозинство решава, че е постигнало победа, не се подлъгват единствено най-радикализираните. Именно те се сражават пред декември на барикадите в Москва, вдигат бунтове в Кронщадт и Свеаборг, отново в Черноморския флот (бунтът на лейтенант Шмидт).
Но на този етап революционният порив е изчерпан. Надежди се възлагат върху Държавната Дума (имитация на парламент) и върху партийната дейност.
Още на следващата година, след като показва на Запада, че революцията е овладяна, и така получава необходимия заем, царизмът преминава в настъпление. Отново са забранени социалистическите партии и техният печат, свирепства цензура, полицията провежда масови арести. Думските депутати са твърде опозиционно настроени към режима. Думата е разпускана три пъти, три пъти е променян избирателният закон, за да се осигури послушен на режима състав.
Въпреки това, самото й съществуване вече е успех по онова време.
Друг важен момент е масовизирането на анархистките възгледи, които до онзи момент са оставали мироглед на твърде ограничен кръг хора. В реалната борба и организационна дейност, в открити битки с режима и атентати срещу най-омразните фигури на царизма анархистите спечелват авторитет, избистрят идеологията си на практика.
За съжаление, не се появяват масови работнически организации, синдикати с революционна идеология. По този начин народът остава податлив на партийно водачество и това проличава в хода на събитията от 1917-а.
Революцията от 1905 обаче не е умъртвена. Тя остава да тлее в умовете на хората, продължава в съзнанието им. Затова, когато започва Първата световна война, руското общество, с багажа на този изстрадан, отчасти положителен, отчасти горчиво негативен опит, получава и повод, и оръжие за подновяване на борбата.

.

Р.К.А.С. "Нестор Махно"

информация тук, тук и тук

календар 2011

джобно календарче
стенен вертикален
стенен хоризонтален

на когото му се харесат, да ги ползва със здраве!

5 "за" - 5 "против"

Анархизмът е “ЗА”:
--- свобода;
--- солидарност;
--- справедливост;
--- равенство;
--- федерализъм.

Анархистите са последователно “ПРОТИВ”:
--- държавата, самата идея за власт;
--- експлоатацията и позволяващата това частна собственост;
--- дискриминацията;
--- централизацията, монополизма;
--- всички идеологии, които обосновават съществуването и дори необходимостта от изброените в списъка "ПРОТИВ" практики и институции.
------------------------------------------------------------------------------------------------

СВОБОДА означава:
-- липса на забрани и ограничения;
-- възможност за реален избор между повече от една позитивни алтернативи (а не между добро и лошо, или от двете злини по-малката);
-- поемане на отговорност;
-- липса на принуда и насилие - никой свободен човек не може да бъде каран насила да участва в обществени мероприятия, дейности и структури, ако не е убеден в тяхната полезност и необходимост.
-- право на сдружаване с други свободни хора с цел задоволяване на материални и духовни потребности, за извършване на стопанска, културна и други дейности;
-- право на лична инициатива, която се съобразява единствено със свободата на другите.

Регулирането на взаимоотношенията между свободните хора става посредством “свободен договор”, който се подчинява единствено на приети от сключващите този договор страни правила, без да му се налагат нормативи “отгоре” или по силата на някакви превърнали се в навик, в стереотип, “традиции”. Свободният договор винаги важи за определен срок, винаги може да бъде променен или прекратен по взаимно съгласие.


СОЛИДАРНОСТ - алтернатива на крайния индивидуализъм, принцип на взаимната помощ.
През зимата вълците се събират в глутници, за да ловуват по-успешно. Прелетните птици образуват ята, за да им е по-леко да преодоляват големите разстояния, изискващи пълна мобилизация на организма на всяка една от тях. Широко е разпространено явлението “симбиоза”, толкова тясно взаимодействие между представители на различни биологични видове, че те вече органично не могат да просъществуват един без друг.


СПРАВЕДЛИВОСТТА регулира свободата на личността с функционирането й като солидарна с другите част от обществото. Справедливостта не е отвлечено и чисто субективно понятие. Тя се формулира в известната максима: “Не прави на другите онова, което не искаш да сторят на теб”. Анархистите обаче предпочитат конструктивната форма на този принцип: “Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб”.
Освен че хармонизира обществените отношения, принципът на справедливостта дава възможност да противостоим на нежелани, асоциални постъпки и явления. И наистина, ако някой злосторник постъпва спрямо нас в наша вреда, това означава, че той ни подканва да му отвърнем със същото. Разбира се, въпрос на такт и преценка е да изберем силата на противодействието, но във всеки случай анархистите не са съгласни да следват изгодната за властниците религиозна повеля: “Подложи и другата си страна за шамар”.


Свободата, солидарността и справедливостта логично ни отвеждат към следващото “ЗА” на анархизма – РАВЕНСТВОТО:
--- равноценност на личността и обществото (което ще рече, че не съществуват такива “обществени интереси”, в името на които личността трябва да бъде ограничена или жертвана;
--- равен достъп до всички материални и идеални блага според потребностите на човека;
--- липса на групови привилегии, всеки се оценява според своите дела, а не поради принадлежност, особено когато той не е имал реален избор за тази принадлежност.

Съчетанието на свобода, солидарност, справедливост и равенство води до интернационализъм, уважение към чужди култури и имунитет срещу омраза, която толкова ловко и умело се използва от властниците, за да водят войни, в които загиват най-вече онези, които насетне няма да бъдат допуснати до подялбата на спечелената с кръв и разрушения плячка.


ФЕДЕРАЛИЗМЪТ е начин на функциониране на безвластното общество. Свободната инициатива, свободният договор водят до образуване на отворени колективи, които образуват сдружения на производители и потребители. Също така осъществен свободен договор са териториалните общини, които уреждат взаимоотношенията по доброволно избрано местоживеене. Всички тези структури взаимодействат ФЕДЕРАЛИСТИЧНО, тоест без ексклузивен ръководен център, при пълно равноправие помежду си. Федералната структурна организация е мрежова организация, при която всеки един неин възел със съгласие на останалите може да бъде инициатор на мероприятие, проект, акция за справяне със стихийно бедствие, голяма промишлена авария или масова агресия отвън. Федерализмът е гъвкава структура, която допуска РАЗНООБРАЗИЕ, конкуренция на идеи, а не на хора, усъвършенстването им и прилагането им за благото на всички. По този начин личното благо, което винаги е най-силно мотивирано, се осъществява в контекста на общото благо, не и за сметка на благото на околните.


***
Държавата и властта са отрицание на идеята за свобода. Властта е начин да се вземат общественозначими решения плюс механизъм за принуда тези решения да се изпълняват независимо дали сме съгласни с тях или не, дали ги намираме за разумни или пък безумни.
От своя страна държавата пък е инструмент за доминиране на имотната класа да живее за сметка на чужд труд, за сметка на чужда мизерия. Непрекъснато ни натрапват самата дума "държава" като синоним на "страна", та дори и на "народ". Докато лесно можем да се убедим, че държавата се състои от политици, от бизнесмени, от чиновници (често в едно лице). Но не и от граждани извън тези групи. Внушава ни се, че заедно с доминиращата класа сме "от един отбор". Но нима НАИСТИНА е така?
Държава значи данъци, вземат ги от нас, без да ни питат, а после ги харчат, отново без да ни питат как и за какво.
Държавата – това са законите, защото ги приемат отново без наше участие.
(Лъжата тук е "представителна демокрация". Уж "участваме" в управлението, като избираме депутати, обаче на практика всеки политик, влязъл във властта, забравя предизборните си обещания. Който не ги забравя, бива изтласкван от доминиращата класа. И по време на мандата ситуацията твърде малко се различава от една обикновена деспотия.)
Държавата – това съдебната система, защото не избираме кой да ни съди и кой да решава нашите спорове. Държавата – това са репресивните органи, защото те са изолирана от народа каста с извънредни пълномощия.

Експлоатацията пък е начинът на функциониране на капиталистическата система. Апологетите на капитализма често изтъкват, че те никого не карат да продава работната си сила, да продава времето от живота си. Но нима може да се нарече свободен един избор, който гласи: “Бачкай или умри от глад!”. Колкото до собствеността, особено едрата, надали може да се намери честно спечелена такава. Това не е собствеността на селянина, който с пот и кръв напоява земята си. Това не е собствеността на занаятчията, който се върти на шиш, за да изкара от труда си прехрана и достойни условия.
Най-силно, наред с експлоатацията, противоречи на справедливостта системата от привилегии, които неизбежно пораждат корупция. А където има привилегии, има и дискриминация. Дискриминация по често произволно избран признак, по приумица на властите. Много удобен за противниците на свободата инструмент за сеене на раздор, за насъскване на хората едни срещу други.

Централизмът и монополизмът от друга страна прилича на тежка и тромава машина, която непрекъснато изостава от живота, от новото, което се появява в него. Тази машина органично не е способна да спре – има твърде голяма инерция. Тази машина органично не е способна да се престроява според актуалното, защото това би значило нейните “оператори” – бюрократи, бизнесмени, политици, - да се лишат от уютната си обстановка. Затова тази машина мачка и осакатява, задържа развитието на производителните сили, унищожава излишъците от блага, от които зависи живота на някои хора, защото тя може да работи и да се налага само когато благата са в недостиг. При изобилие никой човек със здрав разсъдък не би й се подчинявал.
Затова здравият разсъдък на хората е подложен на отровното въздействие на реакционни идеологии, които по най-различен начин се опитват да деформират ценностната система на отделната личност и да развратят облика на обществените отношения.
Фашизмът и марксизмът проповядват идея за свръхценност на държавата. Очевидно е защо – за да се откажем от свободата и от стремежа да живеем според разбиранията си.
Национализмът и расизмът насаждат напълно лишено от научни аргументи чувство за превъзходство над други народи и раси. Очевидно е защо – за да не можем да се обединяваме, докато държавници и бизнесмени винаги намират начин да се споразумеят на наш гръб.
Религията в лицето на своите йерархични структури, църквите, е още по-безочлив начин да се потиска рационалната и критична мисъл. Всяка една от религиите има свой вариант на новозаветната повеля: “Подчинявай се на власт всякаква, на онзи свят ще ти се въздаде”. Ала свещенослужителите и благославяната от тях власт, въпреки призивите си, предпочита да си получи въздаянието приживе. И то пак за наша сметка.


***
ИЗХОДЪТ от петте кръга на този организиран ад и преминаването към петте принципа на истинския социален прогрес е осъществим чрез:
--- пряко действие (без апели към институции, по принципа “права не се дават, права се вземат”);
--- класова борба (не по “рецептата” на марксистите, не чрез унищожаване на представителите на дадена класа, а чрез ликвидиране на базата за разделение на класи – това е стратегията; тактиката е да се борим за социалните си права и интереси);
--- самоорганизация на трудовите хора (истински синдикати, не съглашатели с работодателите и властите; комунални сдружения, а не домсъвети по Закона за етажната собственост; свободни кооперации, а не регистрирани фирми и акционерни дружества, които сами да се превърнат в експлоататори);
--- самообразование в критичен рационален дух (“Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство”);
--- социална революция (не завземане на властта, а нейната отмяна).

.
от моя блог на ЕФА http://anarhia.org/forum/
(статиите са на руски)

http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=3 принципи на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=4 власт
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=5 безпроцентни частни пари
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=20 мрежово паралелно анархообщество 1
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=21 мрежово паралелно анархообщество 2
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=22 паралелно общество (мрежа за противодействие)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=37 "вторият фронт" (евентуално малко полза от реформизма)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=83 земеползване и организация на общини/комуни
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=263 вяра и знание
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=283 вяра и знание 2 (защо съм против религията)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=293 още веднъж за принципите на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=303 технологии и социални отношения
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=313 еволюция и революция
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=438 за принципа "братство" (има ли нужда от него?)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=448 марксизмът е изначално властническа идеология!
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=477 науката и техниката на бъдещето (концепция за футуристично есе)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=513 вегетарианство и защита на животните
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=522 Пет "за" - пет "против"
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=538 революция и еволюция - измамни алтернативи


.

Читанка.info

що е анархично общество?
Казано на езика на радикалните либерални демократи, това е такова състояние на гражданското общество, при което няма нужда от държава (власт) и закони.
Вместо държавни институции има свободни асоциации.
Вместо закони - система свободни договори, които обвързват единствено съгласните с договора, докато несъгласните с него формират собствен договор (правила), а между двата договора се сключва компромисно споразумение.
В едно анархично общество важат правила, изработени така, че да не противоречат на Базовите принципи.
Да ги повторя:
- липса на власт (липса на държавни институции, липса на групови привилегии по независещ от личността признак)
- свобода на асоцииране (създаване на сдружения и договори за решаване на насъщни и перспективни задачи, нужди, потребности, реализация на проекти и идеи)
- свобода от принуда (и отказ от насилие, освен при самоотбрана; липса на дискиминация поради свободен избор на личността - освен ако този избор причинява непосредствени материални щети на околните)
- взаимопомощ (сътрудничество при здравословна конкуренция)
- разнообразие (в частност - стопанисване по схема, изгодна за личността и колективи от личности).

Бих добавил само "равенство" и "научен мироглед" (специално за последното - друг път ще пиша).
Равенство - неограничен достъп на желаещите до т.нар. материални и духовни блага; също така значи, че всеки е равноценен за обществото, има правото да търси своето място под слънцето, без да ограничава чуждата лична свобода).

Каква е връзката с Читанка?
Ами Читанка беше (и съм СИГУРЕН, че ще БЪДЕ) тъкмо такава хем асоциация, хем доброволна инициатива на един човек (Борислав Манолов), която реализира НА ПРАКТИКА кажи-речи всички Базови принципи.
Не би трябвало да се изненадвам, че държавата посегна на Читанка!

.


.

малко история

Вадим Валерьевич Дамье за историята на анархизма в Източна Европа през 40-те

Реформирана държава и ПАО

приемлив за сътрудничество реформистки модел на държава:


в същото време, по инициатива на една дейна мрежова организация с анархистка платформа, е редно да се гради общество със следната структура:

взаимодействието териториални и синдикални федерации се осъществява по следната принципна схема, в която синдикатите членуват и в браншови федерации (колоните на рисунката), и в производствено-потребителски федерации (ППФ), при което и крайните потребители (членовете на потребителските кооперации), и отделните звена по веригата "суровина - продукт" имат свободата посредством преки връзки да си избират доставчици и партньори:

специално структурата на Мрежата за противодействие:

пояснения: за различни извънредни задачи Анархообществото формира различни оперативни щабове и доброволни дружини, които си избират ситуационни лидери за по-бързо реагиране при нетренирана предварително ситуация.
Специално териториалната отбрана се опират на мрежа тайни партизански бази, а синдикатите осигуряват оръжия и техническа логистика.
Четите за отбрана, също като и дружините за опазване на договорния обществен ред, се стремят да обхванат цялото население, така че да не могат да бъдат използвани за репресии от една част на населението срещу друга за защита на икономически и властови интереси.

А это един ОБЩ проект на Реформираната държава и Паралелното анархообщество:

схема на децентрализирана енергетика, която би позволила също така:
--- разсредоточаване на промишлеността (който процес ще се засилва, автономизира и персонализира с массовизирането на технологията за обемно принтиране);
--- независим от петролни продукти транспорт (независим и от вредни производства каквото е оловно-цинковото; за мръсното производство на акумулатори за електромобили много лесно забравят всички еколози).


въпроси?

.