неделя, 15 ноември 2015 г.

Защо ИДИЛ саботира себе си?

Причините може да са две:

- свръхдогматизъм, който пречи на групировката да действа рационално, с максимален ефект на пропагандата си "със слово" (стъпило върху текстове, известни на всеки мохамеданин, както и приблизително познати на немалко други вярващи и атеисти) и "с (кърваво) дело", спъва въображението им, води до лошо планирана стратегия, печели повече врагове, отколкото привърженици;

- ислямистите са пионки на други сили, за които минусите на дейността на джихадистите са желани плюсове - атентатите в Западния свят не засягат държавници, а мирно население; спомагат за консолидация на нападнатата страна, т.е. населението става по-склонно да търпи управниците си в името на "борбата с тероризма" от една страна, и по-враждебно към мюсюлманите (макар че това е коз на ислямистите: вижте, казват те на хората от ислямския свят, западняците ви мразят!); дава на правителствата повод да затягат контрола над гражданите си, както и оправдания за непопулярни мерки, лошо управление, непрозрачност на институциите и др.

На първата причина противоречи добре разработената стратегия, известна като "Наръчник на Ал Кайда" или "Управление на хаоса" - там, при все категоричността и твърдите рамки, при все непримиримостта и нонконформизма с основните принципи, не се забелязва липса на логика и отказ от гъвкав подход.

В полза на второто обяснение говорят редица факти:

1) странната склонност на шахидите (атентаторите-самоубийци) да "забравят" в себе си лични документи, по които ги идентифицират много бързо, да не опитват заличаване на папиларните линии по пръстите си, което също е причина за разпознаване. Или това е за да се "знаят героите", фукня?
От военно-диверсионна точка обаче е проява на глупост. Идентифицираният шахид все едно издава на противника всички свои контакти, поставя под удар свои близки и съратници, което руши организационната мрежа на "воините на джихада".
Специално при атентатите в Париж единият от разпознатите по останките "боец" бил ОСЕМ ПЪТИ осъждан, но нито ден не лежал в затвора. Твърде много за прехвалената френска съдебно-наказателна система. От наказание обикновено се измъкват полицейските доносници, тайните осведомители и сътрудници на други специални служби и армията.
2) извършваните атентати наистина постигат по-малък ефект спрямо възможностите - дълги откоси по тълпа кара обстрелваните да залягат, вместо да се изпотъпчат един друг в паника, устремени към изходите на една концертна зала, а атентаторът спестява муниции, за да завлече със себе си в отвъдното поне няколко полицая; самовзривяване пред стадион не постига нищо, по трибуните може и да не разберат какво се е случило - и не губят ум от паника; концентрирани като локация атаки улесняват полиция, пожарни и линейки да реагират и овладеят ситуацията - отново сериозен тактически гаф.
3) на Запад почти никога няма нападения над полицейски участъци, държавни учреждения, централи на спешна помощ. Отново военно безумие - елементарната истина при война е "убий лидера", "отстрани най-опасните". Здравият смисъл (здравомислието не означава "добромислие") подсказва, че удар по силите на реда трябва да е предварително условие за последваща разправа с цивилното население, от която обаче няма реален смисъл.
Ами че дори вирусът на СПИН е "по-умен"! Съсипва имунната система, за да не му пречи да препрограмира останалите клетки да произвеждат нови вируси.
4) цивилното население, понеже е обект на нападение, даже да не е харесвало силите за реда в страната си, е принудено да сътрудничи с тях - усложняват се повторни атаки.
5) още една причина да няма смисъл от убийства на цивилни: всяването на раздор по въпроса "добър ли е ислямът или лош" печели позиции за каузата на ислямистите. А те има какво да предложат. Вярно, само демагогия, но щом електоратът в "демократичните" западни общества кълве на партийната демагогия, значи би се подлъгал и по шариатската - че богатите ще плащат на бедните, че ще има реално равенство пред закона без разлика на богатство и заемана длъжност, че ще бъдат изкоренени "пороците". Комбинирайки рекламата на шариатския "земен рай" с убийства на държавни чиновници от сорта на данъчни, съдии, други нелюбими на обикновените граждани персонажи, ИДИЛ би постигнала много повече от това, което постига сега. А ако почнат отстрел на корумпирани политици, европейците ще почнат сами да си пускат бради, да си слагат забрадки, да купуват Корана и да се записват доброволци - в десетки пъти повече от сега.

Но ИДИЛ постига точно обратното - въвлича все повече правителства във война срещу не само себе си, но и срещу ислямския свят изобщо. Война, която нека си вярва, че с божия помощ ще спечели...

В същото време, "кръстоносците" не бързат да "смажат тероризма". В началото на Втората световна Сталин е планирал да разгроми Германия и да окупира Европа. И се е подготвял за настъпление, но главното направление е било не към Берлин, а към румънските източници на петрол. Без гориво танковете на вермахта стават мъртво желязо. Бомбардировачите на луфтвафе - украси на летищата.
А пък ИДИЛ се издържа от продажба на петрол.
От околоземна орбита уреди откриват планети около слънца на десетки и стотици светлинни години разстояние. А още по-скъпите уреди с военно предназначение не могат да окрият върху земната повърхност съответните петролни кладенци? И не насочват към тях дронове? Или поне не спират купувачите на петрола?
Хмък.
Ислямистите получават щедри помощи от петролните монархии в Близкия Изток. Същите, които са верни съюзници на Запада - официално.
Смях.

За какво говори всичко това?
А какво ни подсказва, че трябва да направим? Да чакаме кой победи и да му се поклоним? Или все пак има трети, верен изход?

вторник, 12 март 2013 г.

Анархия (кратък самоучител)

Анархия е такава форма на съществуване на обществото, в която съставляващите го личности имат пълната свобода пряко и непосредствено да променят схемите на обществено взаимодействие, в които участват.

Анархия е пряко гражданско самоуправление, основано върху доброволно участие и съгласуване на личните интереси, без привилегировани лица и групи, без неоспорими авторитети.

Анархията като пряко самоуправление се осъществява по най-ефективния и справедлив начин, когато е структурирана като последователна федералистична схема (колектив = федерация от личности; същинска федерация = колектив от колективи) и в условия на социализирана собственост върху територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, информация.
Прякото самоуправление създава само такива институции (инициативи, работни групи, координационни съвети), които са предназначени да решават конкретни задачи и да реализират конкретни проекти, които са израз на свободния договор между участниците в дадена инициатива. След решаването на поставената задача институцията се саморазпуска. Постоянно действащите институции, които решават перманентни задачи, се обновяват непрекъснато.
* Федерализъм: виж Рудолф Рокер
* Свободен договор: виж Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокер

Анархията има една-единствена Аксиома: безусловната свобода на всяка човешка личност.
* Определение за свобода: "възможност да се действа без страх от обществено наказание или даже неодобрение, освен ако последното не идва от приятел" (П.А.Кропоткин); свободата включва и свободен избор на културна идентичност, нейното съхранение и развитие, без влизане в противоречие с Принципите на анархизма.

Анархията е нравствена мирогледна система
, която мотивира хората да спазват следствията от Аксиомата на анархизма (Принципите на анархизма), не толкова по буква, колкото по дух; тези Следствия са:
--- солидарност като отношение и взаимопомощ като действие;
--- равенство, разбирано като липса на привилегии и дискриминация; равнопоставеност на мнозинство и малцинство; неограничен достъп до материалните и духовни блага, създадени от човечеството, според индивидуалните потребности, съобразени единствено с обективните възможности на науката, производството и разпределението, както и с рамките на природните факти (закони).
--- справедливост като обща нагласа; справедливо е онова, което е благо за максимално възможен брой хора, а на останалите не вреди пряко; като схема за действие справедливо е да се постъпва така, както човек би искал да постъпват с него.

Анархията не признава формулирани от една група хора закони (Ботев), които да задължават всички останали без тяхното съгласие, а значи не признава и понятия като "юридическо право" или "граждански права" - само свободата.

събота, 23 февруари 2013 г.

Моите лозунги за мероприятието в София на 24 февруари

Държава не значи народ! Държава не значи страна!
Политици, бюрократи, богаташи – те са държавата.
Гражданите са консуматив.

Държавата казва: "Недоволни сте? Идете на избори! Дайте властта на следващата партия!"
Стига! Власт - никому!
Изборите са масова измама. Между избори - грабеж без задръжки.
Държавата казва: "Спазвайте правилата! Уважавайте законите!"
Казиното “ДЪРЖАВА” винаги печели – по нейните правила и закони.
Няма да играем нейната игра!
Няма даже да седнем на игралната й маса – ни кръгла, ни квадратна!
Законът е за робите, свободният човек има съвест!

Монопол = Произвол = Диктатура
Монополът в политиката се нарича Държава.

Държавата властва уж в името на "суверена" – народа.
Народът "царува", но не управлява – той се подчинява.

Може ли да бъде различно? Може и Трябва!

Започнете със Съпротива: не плащайте сметките на монополистите!
Държавата ще каже: "Това е незаконно!". Отговорете: Законът е за робове,
свободният човек има воля и чувство за справедливост!
Стига кавги със съседи! Насъскват ни един срещу друг! Само колективна съпротива,
за да не ни прекършват поединично! ТЕ не са повече от нас!

Солидарно договаряне = Самоорганизация. Граждански, съседски, колегиални
комитети и съвети! Не да “надзираваме институциите на държавната власт” –
не играем нейните игри. Граждански комитети – във всеки жилищен блок.
Съвети по квартали, махали, села и градове. Общи събрания – по предприятия,
гаражи, депа, електроцентрали, болници, училища, университети.
Ще ни трябва време да се научим да обсъждаме проблемите.
Ще ни трябва време да се научим да се чуваме и разбираме.
Свободата се научава, докато се практикува.

Обсъждаме, постигаме съгласие, съставяме планове за действие.
Пристъпим ли към действие – вече сме постигнали Самоуправление.
Самоуправлението не иска разрешение!
Иска само кураж, иска само да се започне. От локалните проблеми –
към мащабните задачи и проекти. За нас самите, не за паразити!

Защо да го правим?
Защото нямаме друг изход – или ще се покорим отново,
може би ще емигрираме, или ще живеем човешки тук. "Те" да си търсят друго място!
Или да зарежат кариера, служба, власт – и да дойдат при нас.
Ако го направят сега – ще простим.

***
Ти, който прочете този текст, ако си съгласен с него – разпечатай го на листовки.
Ако искаш, ако смяташ за правилно, ела да застанеш с мен под Черното знаме на отказа от капитулация, за да призоваваме хората заедно!
Сборен пункт: градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя.

вторник, 19 февруари 2013 г.

Протестите направиха крачка нагоре

Протестиращите направиха важна крачка напред.
Първо, отказвайки да преговарят с властта. И това е правилно - който иска да чуе хората, да иде на площада!
Второ, стигна до идеята за "граждански контрол над институциите".
Идеята е хубава. Но има един съществен недостатък.
Целта е народен контрол в институциите, където има корупция и нередности? Чудесно!
Само че така явно говорим за ВСИЧКИ държавни органи и пипалца.
Значи, контрол НАВСЯКЪДЕ? Чудесно!
Има обаче редица питанки, трудни за отговаряне. Най-първите са:
Кое гарантира на народа, че "гражданският контрол" няма да се комплектова от подставени, лоялни към властта лица?
Кое гарантира, че институциите няма да се оправдават, че контролът им "пречи да си изпълняват задълженията", саботирайки работата на излъчените от народа граждански комитети?

Освен това, цялата система за управление се усложнява.

Затова не е ли по-лесно, по-разумно и по-ефективно да МАХНЕМ институциите, а да оставим само гражданските комитети?
Те ще възникват по места, ще функционират според принципите на пряката демокрация, ще решават локалните задачи във фабрики, заводи, работилници, складове, транспортни и други предприятия, във всеки вход на жилищен блок, квартал, село, град. Ще контактуват помежду си публично и открито, за да се справят с по-мащабни проблеми. И ще го правят в свой интерес, в полза на обикновените граждани.
За самоуправление не се иска разрешение.

вторник, 25 декември 2012 г.

Календар 2013

два варианта за оформяне на календар.
Да ги ползвате със здраве.


Моята снимка
пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея