Принципи и същност на анархизма

Анархизмът е идея, че обществото може и трябва да бъде организирано без държавна принуда. Съществуват множество типове и традиции анархизъм, без всички те да се изключват взаимно. Обикновено се смята, че анархизмът е ляворадикална идеология, тъй като се приема, че анархистките модели в областта на политиката и икономиката представляват анти-авторитарна интерпретация на комунизма и изобщо колективизма. Но всъщност анархисите винаги са държали на индивидуалното и личното.

Анархизмът е политическа философия, основана върху понятието за лична свобода, целяща да унищожи всички форми на принуда и потисничество. Анархизмът предлага сътрудничество на индивиди вместо власт, съществуваща за сметка на потисничество на едни хора от други и благодарение на привилегии, без значение дали потиснатите са мнозинство или малцинство. Анархистите са убедени, че обществените системи и институции трябва да се градят върху личния интерес и доброволното съгласие на всеки техен участник, като се използва механизма на поощренията, докато властта залага на механизма на репресиите като отговор на неподчинение -- и именно заради това властта следва да бъде ликвидирана напълно във всичките й прояви.


Теорията на Анархизма най-общо се формулира в следните пет базови принципа:

1. отсъствие на власт
(отказ от практиката на вземане на решения с обикновено мнозинство и принципната неприемливост за използване на насилие и принуда, освен като защита от агресия)

2. свобода от принуда
(отказ от задължаване на хората против волята и желанието им да участват в обществени мероприятия или структури)

3. свободна самоорганизация
(сдружения за задоволяване на обществени (материални и духовни) потребности, както и структури за самоуправление се градят “отдолу”, на доброволни начала, и имат изключителното право да определят своето бъдеще и правото да влияят върху бъдещето на обществото като цяло)

4. взаимопомощ
(солидарност, сътрудничество, здравословна конкуренция на идеи и практики, така че те да се изчистват от грешки с общи усилия, чрез инициативи и дискусии – подобно на усъвършенстването на свободния софтуер)

5. разнообразие
(ключ към оцеляване – един вид опит от наблюдението върху еволюцията на живота; освен това, разнообразни форми на самоорганизация извънредно трудно се контролират от един център)


.