два варианта за оформяне на календар.
Да ги ползвате със здраве.
- анархизъм (8)
- арт (3)
- библиотека (1)
- граждански инициативи (5)
- гражданско общество (2)
- групи (3)
- държава (1)
- здравеопазване (1)
- избори (1)
- ислямски тероризъм (1)
- история (3)
- лично (1)
- мрежи (1)
- образование (1)
- общество (2)
- пари (2)
- принципи (7)
- програма (4)
- протести (2)
- теория (1)
вторник, 25 декември 2012 г.
събота, 26 май 2012 г.
Анархическа организация
Анархическа организация
Цел:
1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.
Метод: революционен, пряко действие
Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
Принципи:
- единство на стратегията (обща цел, формулирана в Програма)
- единство на тактиката (прилика в основните структури, общ кръг средства и похвати, формулирани в Устав)
- колективно действие (отказ на отделни участници, както групи, така и личности, да предприемат акции или да вземат решения от името на всички без съгласуване с останалите звена на Организацията – осъществява се чрез съответните координационни съвети)
- федерализъм (автономност на групите, преки хоризонтални връзки между тях);
- доброволност и самодисциплина.
Структура:
- местни идейни организации (групи), както по местоживеене, така и по месторабота;
- групите се подразделят на сектори по различни дейности;
- групите се обединяват в регионални и други сдружения за по-тясно взаимодействие и работа върху Основните задачи на Организацията;
- постоянен Общ координационен съвет и временни Ситуационни координационни съвети;
- помощни структури към организацията – инициативи както на единични групи, така и на техни постоянни и временни сдружения. В тях се допуска участието и на симпатизанти, освен членуващите в Организацията.
Функциониране:
Групите вземат решения на свои Общи събрания, като се търси възможно най-пълното съгласие на участниците; решенията ангажират единствено самите групи. Групите определят реда на приемането и изключването на нови хора, излъчват и контролират свои представители в координационните съвети, делегати за конгреси и конференции, уреждат вътрешната си структура и отговорности. Ратифицират решенията на Конференциите, подават възражения към Конгресите.
Конференциите на Организацията решават въпроси, свързани с Устава, разглеждат възникнали спорове между отделни групи, приемат и изключват нови групи в/от Организацията, дават оценка на работата на координационните съвети, набелязват какво ще се обсъжда на близкия Конгрес. Решенията на конференциите ангажират всички участвали в тяхното формулиране и приемане.
Конгресите могат да разглеждат всичко недовършено от координаторите и делегатите на конференциите, но основно решават стратегически въпроси, приемат и редактират Програмата и Устава, като техните решения задължават цялата Организация.
Координационните съвети от една страна следят за изпълнението на решенията на Конгреса, от друга сумират решенията и волята на отделните групи – общо и по сектори на дейност. Координаторите информират групите за организационния живот, състоянието на организацията и изпълнението на плановете. Също така изглаждат възникнали противоречия между групите, осъществяват оперативното ръководство на акции и мероприятия със съгласието на участниците в тези акции и мероприятия.
Социална база: дискусионен въпрос. Механичното разчитане на популярност сред “хора с доходи под средния”, на “потиснатите и реално безправните” надали ще даде резултат предвид широката лумпенизация на населението. Вероятно следва да се търсят хора с определен набор лични качества и възгледи без оглед на социалното им положение, но и без подценяването му.
Основни задачи на Организацията (по приоритет):
0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
4) помощ при формиране на помощни структури.
Пример за помощни структури:
клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.
*****
Всеки, който иска да се включи в движението, би могъл да го стори по следния начин:
* първа стъпка: начално самообразоване “що е анархизъм”;
* втора стъпка: събиране на кръжок от единомишленици (съседи, приятели, колеги) – евентуално бъдеща група (местна организация) в състава на общата Организация (Федерация на анархистите);
* трета стъпка: колективно самообразование и пропаганда в най-близкия достъпен кръг;
* четвърта стъпка: свързване с ФАБ – старт на процеса за пълноценно включване в Организацията, отначало в дебати по тактика и стратегия, после и участие в останалите мероприятия.
с ФАБ може да се свържете през страницата на вестник "Свободна мисъл".
.
Цел:
1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.
Метод: революционен, пряко действие
Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
Принципи:
- единство на стратегията (обща цел, формулирана в Програма)
- единство на тактиката (прилика в основните структури, общ кръг средства и похвати, формулирани в Устав)
- колективно действие (отказ на отделни участници, както групи, така и личности, да предприемат акции или да вземат решения от името на всички без съгласуване с останалите звена на Организацията – осъществява се чрез съответните координационни съвети)
- федерализъм (автономност на групите, преки хоризонтални връзки между тях);
- доброволност и самодисциплина.
Структура:
- местни идейни организации (групи), както по местоживеене, така и по месторабота;
- групите се подразделят на сектори по различни дейности;
- групите се обединяват в регионални и други сдружения за по-тясно взаимодействие и работа върху Основните задачи на Организацията;
- постоянен Общ координационен съвет и временни Ситуационни координационни съвети;
- помощни структури към организацията – инициативи както на единични групи, така и на техни постоянни и временни сдружения. В тях се допуска участието и на симпатизанти, освен членуващите в Организацията.
Функциониране:
Групите вземат решения на свои Общи събрания, като се търси възможно най-пълното съгласие на участниците; решенията ангажират единствено самите групи. Групите определят реда на приемането и изключването на нови хора, излъчват и контролират свои представители в координационните съвети, делегати за конгреси и конференции, уреждат вътрешната си структура и отговорности. Ратифицират решенията на Конференциите, подават възражения към Конгресите.
Конференциите на Организацията решават въпроси, свързани с Устава, разглеждат възникнали спорове между отделни групи, приемат и изключват нови групи в/от Организацията, дават оценка на работата на координационните съвети, набелязват какво ще се обсъжда на близкия Конгрес. Решенията на конференциите ангажират всички участвали в тяхното формулиране и приемане.
Конгресите могат да разглеждат всичко недовършено от координаторите и делегатите на конференциите, но основно решават стратегически въпроси, приемат и редактират Програмата и Устава, като техните решения задължават цялата Организация.
Координационните съвети от една страна следят за изпълнението на решенията на Конгреса, от друга сумират решенията и волята на отделните групи – общо и по сектори на дейност. Координаторите информират групите за организационния живот, състоянието на организацията и изпълнението на плановете. Също така изглаждат възникнали противоречия между групите, осъществяват оперативното ръководство на акции и мероприятия със съгласието на участниците в тези акции и мероприятия.
Социална база: дискусионен въпрос. Механичното разчитане на популярност сред “хора с доходи под средния”, на “потиснатите и реално безправните” надали ще даде резултат предвид широката лумпенизация на населението. Вероятно следва да се търсят хора с определен набор лични качества и възгледи без оглед на социалното им положение, но и без подценяването му.
Основни задачи на Организацията (по приоритет):
0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
4) помощ при формиране на помощни структури.
Пример за помощни структури:
клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.
*****
Всеки, който иска да се включи в движението, би могъл да го стори по следния начин:
* първа стъпка: начално самообразоване “що е анархизъм”;
* втора стъпка: събиране на кръжок от единомишленици (съседи, приятели, колеги) – евентуално бъдеща група (местна организация) в състава на общата Организация (Федерация на анархистите);
* трета стъпка: колективно самообразование и пропаганда в най-близкия достъпен кръг;
* четвърта стъпка: свързване с ФАБ – старт на процеса за пълноценно включване в Организацията, отначало в дебати по тактика и стратегия, после и участие в останалите мероприятия.
с ФАБ може да се свържете през страницата на вестник "Свободна мисъл".
.
събота, 19 май 2012 г.
AO_I
Анархическо общество
СТРУКТУРА:
Всеки елемент (сдружение) се управлява от Съвети, или с други думи, ОБЩИ СЪБРАНИЯ на всички участници на сдружението според принципите на пряката демокрация и федерализма (равнопоставеност и автономност на участниците). Стремежът е към приемане на решения с консенсус.
Всеки елемент, постоянен или временен, е материализиран СВОБОДЕН ДОГОВОР на всички свои участници.
Под “участници” разбираме свободни личности или техни колективи, обединени за решаване на определени задачи (производство, потребление, културни интереси, защита и др.).
Числените (по брой персонални и колективни участници) размери на всеки елемент се определят от неговата способност за адекватно реагиране на ситуации, превантивно действие за избягване на проблеми и конструктивно вземане на решения.
Основни елементи:
--- трудови колективи на производители (ПК) и техни федерации (ФПК);
(едно предприятие може да се състои от един ПК или микрофедерация от такива)
--- потребителски съвети (ПС) и техни федерации (ФПС);
(ПС могат да обединяват работници в рамките на едно или няколко предприятия, както и в едно предприятие да има няколко ПС; също такива съвети се формират на базата на ТС)
--- териториални сдружения (ТС) и техни федерации (ФТС);
--- “клубове по интереси” (КИ) и “проекти за реализиране” (ПР – временни сдружения).
Основни свободи на действие и сфери на отговорност:
--- ПК се грижат за производството на блага, организират протичане на технологичните процеси, при необходимост избират ситуационни лидери и отговорници със строго определени рамки на пълномощия за оперативно реагиране в конкретни ситуации; ПК формират свои милиции за опазване на реда и осигуряване на безопасността на производството; ПК съставят собствени ПС или се присъединяват към вече съществуващи.
ПК поддържат свои научни лаборатории (със статус на самостоятелни елементи, т.е. свободни да се обединяват в собствени федерации) и подсигуряват обучението на кадри за тях, както и медицински заведения (отново със статус на самостоятелни елементи и отново с грижата за обучение на специалисти).
Научните, инженерните и медицинските елементи могат да се смятат за производители на специфични услуги, а значи и отношенията им с другите елементи се изграждат според схемата на взаимодействие “производител – потребител”.
Федерациите на ПК служат за сътрудничество и взаимопомощ, за разпределение на възложените от потребителите задачи; могат да се формират (и съответно дублират: един ПК е участник в няколко ФПК) по регион, по бранш, по веригата “изходна суровина – краен потребителски продукт или услуга”.
Федерациите водят статистика на производството, използваните ресурси, изпълнените поръчки. Тези данни, както и всяка друга информация, се публикуват на общодостъпен информационен ресурс (интернет или неговия наследник, разнообразните комуникационни мрежи)
--- ПС подават към производителите своите поръчки за потребителски изделия и услуги; поръчките обхващат определен срок, може да бъдат адресирани до конкретен ПК или общо към цялата ФПК; потребителските съвети контролират качеството, количеството и сроковете за изпълнение и доставка; поддържат пряк контакт с производителите относно коригиране на заявените поръчки, нуждата на производителите от помощ, предложенията на производителите за нови артикули, а също така и за решаване на спорове и превантивно реагиране на евентуални проблеми.
ПС може да стопанисват складове, транспортни звена и друга необходима им логистика.
ПС водят статистика на потреблението и публикуват данните на общодостъпен инфоресурс за сравнение с данните, постъпващи от производителите.
Федерациите на ПС служат за сътрудничество и взаимопомощ между потребителите, синхронизиране на интереси и възможности на големи територии и в големи маси хора. Функционално заместват капиталистическата търговия и конкурентния пазар.
Поръчките на ФПС към ФПК определят икономиката като планова (но не командно-административна поради липсата на администрация и йерархия), а разпределението – според потребностите на всеки човек, така както той сам ги преценява, и реалните възможности на материално-техническата база.
--- ТС отговарят за реда и състоянието на територията, на която живеят хората, сключили помежду си местния СВОБОДЕН ДОГОВОР. ТС уреждат проблемите на съвместното жителство и взаимно погаждане; формират териториални милиции (включващи всички жители на дадена територия) със задачи опазване на реда и реагиране при бедствия, аварии и спешна медицинска помощ (оперативните щабове на милициите, също както при милициите към предприятията, са пряко подчинени на ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ на ТС); имат решаващата дума за изграждане на инфраструктурни обекти и начина им на поддръжка и функциониране. Под техен пряк контрол се намират инсталациите за рециклиране и вредните емисии на стопански и други обекти.
ТС уреждат начините за земеползване – селско стопанство, жилищни зони, резервати, добив на ресурси.
ТС формират необходимите на населението ПС, осигуряват база и ресурси на КИ и ПР, с целите и дейността на които в своята сфера на отговорност са съгласни или поне нямат възражения. ТС осигуряват при съдействието на ПК съществуването на общообразователната мрежа, която прелива в подготовка на нужните за обществото кадри според доброволното желание на учащите се. Анархическата образователна система не се разделя рязко на нива (начално, основно, средно, специално, висше и академично), не отделя обучението от всекидневния живот и не носи принудителен характер.
Собствеността в анархическото общество е лична и обществена, така че всеки структурен елемент ползва и стопанисва обект или територия, без да ги “владее” в капиталистическия и сегашен юридически смисъл.
Границите на териториите на отговорност между близки и далечни ТС се уреждат в рамките на териториални федерации със съответната система СВОБОДНИ ДОГОВОРИ, които заместват държавното законодателство.
Федерациите служат за взаимопомощ и сътрудничество между отделните територии, за изравняването на благосъстоянието на населението от регион в регион, за диалог с федерациите на потребителите и федерациите на производителите.
ФТС водят статистика по показателите на своите основни дейности, като публикуват данните на общодостъпен информационен ресурс.
Териториалните и заводските милиции формират собствени федерации (Мрежа за противодействие) с цел стратегическо планиране на действия по външна и вътрешна отбрана, взаимопомощ и съдействие при изглаждане на конфликти и реагиране при бедствия и аварии. Милициите се опират на концепцията “въоръжен народ”, участието в тях е доброволно, отговорниците (командирите) пряко се избират от своите подчинени, а съгласуваността и ефективността на действията им разчита на самодисциплината на участниците в отрядите. Участието в милицията не се смята за професия, а за общественополезна дейност.
--- клубове и проекти – поемат всички останали (нестопански, некомунални и несилови) области на дейности, обединяват се във федерации за съгласуване, координация и диалог с другите федерации.
За “клуб” или “перманентен проект” може да се смята междуфедеративната статистика, която служи като стопанска и ресурсна карта на обществото, дава ориентир както на производителите за техните възможности да изпълняват поръчки, така и на потребителите да съставят заявките си отговорно.
Всички условно отделени структурни елементи и техните федерации не са отделни “племена” или друга форма на човешки общности, изолирана от останалите. Всеки един човек едновременно е производител, потребител, участник в доброволните отряди на милицията, има глас в общото събрание на своето териториално сдружение, членува в един или повече клубове. Взаимната обвързаност, без тя да се превръща в еднопосочна зависимост на едни от други, което влече появата на привилегии и потисничество за запазването им, споява анархичното общество наред с разбирането, че свободата на индивида гарантира свободата на обществото.
СТРУКТУРА:
Всеки елемент (сдружение) се управлява от Съвети, или с други думи, ОБЩИ СЪБРАНИЯ на всички участници на сдружението според принципите на пряката демокрация и федерализма (равнопоставеност и автономност на участниците). Стремежът е към приемане на решения с консенсус.
Всеки елемент, постоянен или временен, е материализиран СВОБОДЕН ДОГОВОР на всички свои участници.
Под “участници” разбираме свободни личности или техни колективи, обединени за решаване на определени задачи (производство, потребление, културни интереси, защита и др.).
Числените (по брой персонални и колективни участници) размери на всеки елемент се определят от неговата способност за адекватно реагиране на ситуации, превантивно действие за избягване на проблеми и конструктивно вземане на решения.
Основни елементи:
--- трудови колективи на производители (ПК) и техни федерации (ФПК);
(едно предприятие може да се състои от един ПК или микрофедерация от такива)
--- потребителски съвети (ПС) и техни федерации (ФПС);
(ПС могат да обединяват работници в рамките на едно или няколко предприятия, както и в едно предприятие да има няколко ПС; също такива съвети се формират на базата на ТС)
--- териториални сдружения (ТС) и техни федерации (ФТС);
--- “клубове по интереси” (КИ) и “проекти за реализиране” (ПР – временни сдружения).
Основни свободи на действие и сфери на отговорност:
--- ПК се грижат за производството на блага, организират протичане на технологичните процеси, при необходимост избират ситуационни лидери и отговорници със строго определени рамки на пълномощия за оперативно реагиране в конкретни ситуации; ПК формират свои милиции за опазване на реда и осигуряване на безопасността на производството; ПК съставят собствени ПС или се присъединяват към вече съществуващи.
ПК поддържат свои научни лаборатории (със статус на самостоятелни елементи, т.е. свободни да се обединяват в собствени федерации) и подсигуряват обучението на кадри за тях, както и медицински заведения (отново със статус на самостоятелни елементи и отново с грижата за обучение на специалисти).
Научните, инженерните и медицинските елементи могат да се смятат за производители на специфични услуги, а значи и отношенията им с другите елементи се изграждат според схемата на взаимодействие “производител – потребител”.
Федерациите на ПК служат за сътрудничество и взаимопомощ, за разпределение на възложените от потребителите задачи; могат да се формират (и съответно дублират: един ПК е участник в няколко ФПК) по регион, по бранш, по веригата “изходна суровина – краен потребителски продукт или услуга”.
Федерациите водят статистика на производството, използваните ресурси, изпълнените поръчки. Тези данни, както и всяка друга информация, се публикуват на общодостъпен информационен ресурс (интернет или неговия наследник, разнообразните комуникационни мрежи)
--- ПС подават към производителите своите поръчки за потребителски изделия и услуги; поръчките обхващат определен срок, може да бъдат адресирани до конкретен ПК или общо към цялата ФПК; потребителските съвети контролират качеството, количеството и сроковете за изпълнение и доставка; поддържат пряк контакт с производителите относно коригиране на заявените поръчки, нуждата на производителите от помощ, предложенията на производителите за нови артикули, а също така и за решаване на спорове и превантивно реагиране на евентуални проблеми.
ПС може да стопанисват складове, транспортни звена и друга необходима им логистика.
ПС водят статистика на потреблението и публикуват данните на общодостъпен инфоресурс за сравнение с данните, постъпващи от производителите.
Федерациите на ПС служат за сътрудничество и взаимопомощ между потребителите, синхронизиране на интереси и възможности на големи територии и в големи маси хора. Функционално заместват капиталистическата търговия и конкурентния пазар.
Поръчките на ФПС към ФПК определят икономиката като планова (но не командно-административна поради липсата на администрация и йерархия), а разпределението – според потребностите на всеки човек, така както той сам ги преценява, и реалните възможности на материално-техническата база.
--- ТС отговарят за реда и състоянието на територията, на която живеят хората, сключили помежду си местния СВОБОДЕН ДОГОВОР. ТС уреждат проблемите на съвместното жителство и взаимно погаждане; формират териториални милиции (включващи всички жители на дадена територия) със задачи опазване на реда и реагиране при бедствия, аварии и спешна медицинска помощ (оперативните щабове на милициите, също както при милициите към предприятията, са пряко подчинени на ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ на ТС); имат решаващата дума за изграждане на инфраструктурни обекти и начина им на поддръжка и функциониране. Под техен пряк контрол се намират инсталациите за рециклиране и вредните емисии на стопански и други обекти.
ТС уреждат начините за земеползване – селско стопанство, жилищни зони, резервати, добив на ресурси.
ТС формират необходимите на населението ПС, осигуряват база и ресурси на КИ и ПР, с целите и дейността на които в своята сфера на отговорност са съгласни или поне нямат възражения. ТС осигуряват при съдействието на ПК съществуването на общообразователната мрежа, която прелива в подготовка на нужните за обществото кадри според доброволното желание на учащите се. Анархическата образователна система не се разделя рязко на нива (начално, основно, средно, специално, висше и академично), не отделя обучението от всекидневния живот и не носи принудителен характер.
Собствеността в анархическото общество е лична и обществена, така че всеки структурен елемент ползва и стопанисва обект или територия, без да ги “владее” в капиталистическия и сегашен юридически смисъл.
Границите на териториите на отговорност между близки и далечни ТС се уреждат в рамките на териториални федерации със съответната система СВОБОДНИ ДОГОВОРИ, които заместват държавното законодателство.
Федерациите служат за взаимопомощ и сътрудничество между отделните територии, за изравняването на благосъстоянието на населението от регион в регион, за диалог с федерациите на потребителите и федерациите на производителите.
ФТС водят статистика по показателите на своите основни дейности, като публикуват данните на общодостъпен информационен ресурс.
Териториалните и заводските милиции формират собствени федерации (Мрежа за противодействие) с цел стратегическо планиране на действия по външна и вътрешна отбрана, взаимопомощ и съдействие при изглаждане на конфликти и реагиране при бедствия и аварии. Милициите се опират на концепцията “въоръжен народ”, участието в тях е доброволно, отговорниците (командирите) пряко се избират от своите подчинени, а съгласуваността и ефективността на действията им разчита на самодисциплината на участниците в отрядите. Участието в милицията не се смята за професия, а за общественополезна дейност.
--- клубове и проекти – поемат всички останали (нестопански, некомунални и несилови) области на дейности, обединяват се във федерации за съгласуване, координация и диалог с другите федерации.
За “клуб” или “перманентен проект” може да се смята междуфедеративната статистика, която служи като стопанска и ресурсна карта на обществото, дава ориентир както на производителите за техните възможности да изпълняват поръчки, така и на потребителите да съставят заявките си отговорно.
Всички условно отделени структурни елементи и техните федерации не са отделни “племена” или друга форма на човешки общности, изолирана от останалите. Всеки един човек едновременно е производител, потребител, участник в доброволните отряди на милицията, има глас в общото събрание на своето териториално сдружение, членува в един или повече клубове. Взаимната обвързаност, без тя да се превръща в еднопосочна зависимост на едни от други, което влече появата на привилегии и потисничество за запазването им, споява анархичното общество наред с разбирането, че свободата на индивида гарантира свободата на обществото.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
- Николай Теллалов
- пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея