Анархическа организация

Анархическа организация

Цел:
1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.

Метод: революционен, пряко действие

Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
Принципи:
- единство на стратегията (обща цел, формулирана в Програма)
- единство на тактиката (прилика в основните структури, общ кръг средства и похвати, формулирани в Устав)
- колективно действие (отказ на отделни участници, както групи, така и личности, да предприемат акции или да вземат решения от името на всички без съгласуване с останалите звена на Организацията – осъществява се чрез съответните координационни съвети)
- федерализъм (автономност на групите, преки хоризонтални връзки между тях);
- доброволност и самодисциплина.

Структура:
- местни идейни организации (групи), както по местоживеене, така и по месторабота;
- групите се подразделят на сектори по различни дейности;
- групите се обединяват в регионални и други сдружения за по-тясно взаимодействие и работа върху Основните задачи на Организацията;
- постоянен Общ координационен съвет и временни Ситуационни координационни съвети;
- помощни структури към организацията – инициативи както на единични групи, така и на техни постоянни и временни сдружения. В тях се допуска участието и на симпатизанти, освен членуващите в Организацията.

Функциониране:
Групите вземат решения на свои Общи събрания, като се търси възможно най-пълното съгласие на участниците; решенията ангажират единствено самите групи. Групите определят реда на приемането и изключването на нови хора, излъчват и контролират свои представители в координационните съвети, делегати за конгреси и конференции, уреждат вътрешната си структура и отговорности. Ратифицират решенията на Конференциите, подават възражения към Конгресите.
Конференциите на Организацията решават въпроси, свързани с Устава, разглеждат възникнали спорове между отделни групи, приемат и изключват нови групи в/от Организацията, дават оценка на работата на координационните съвети, набелязват какво ще се обсъжда на близкия Конгрес. Решенията на конференциите ангажират всички участвали в тяхното формулиране и приемане.
Конгресите могат да разглеждат всичко недовършено от координаторите и делегатите на конференциите, но основно решават стратегически въпроси, приемат и редактират Програмата и Устава, като техните решения задължават цялата Организация.
Координационните съвети от една страна следят за изпълнението на решенията на Конгреса, от друга сумират решенията и волята на отделните групи – общо и по сектори на дейност. Координаторите информират групите за организационния живот, състоянието на организацията и изпълнението на плановете. Също така изглаждат възникнали противоречия между групите, осъществяват оперативното ръководство на акции и мероприятия със съгласието на участниците в тези акции и мероприятия.

Социална база: дискусионен въпрос. Механичното разчитане на популярност сред “хора с доходи под средния”, на “потиснатите и реално безправните” надали ще даде резултат предвид широката лумпенизация на населението. Вероятно следва да се търсят хора с определен набор лични качества и възгледи без оглед на социалното им положение, но и без подценяването му.

Основни задачи на Организацията (по приоритет):
0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
4) помощ при формиране на помощни структури.
Пример за помощни структури:
клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.


*****
Всеки, който иска да се включи в движението, би могъл да го стори по следния начин:
* първа стъпка: начално самообразоване “що е анархизъм”;
* втора стъпка: събиране на кръжок от единомишленици (съседи, приятели, колеги) – евентуално бъдеща група (местна организация) в състава на общата Организация (Федерация на анархистите);
* трета стъпка: колективно самообразование и пропаганда в най-близкия достъпен кръг;
* четвърта стъпка: свързване с ФАБ – старт на процеса за пълноценно включване в Организацията, отначало в дебати по тактика и стратегия, после и участие в останалите мероприятия.

с ФАБ може да се свържете през страницата на вестник "Свободна мисъл".

.