Анархия (кратък самоучител)

Анархия е такава форма на съществуване на обществото, в която съставляващите го личности имат пълната свобода пряко и непосредствено да променят схемите на обществено взаимодействие, в които участват.

Анархия е пряко гражданско самоуправление, основано върху доброволно участие и съгласуване на личните интереси, без привилегировани лица и групи, без неоспорими авторитети.

Анархията като пряко самоуправление се осъществява по най-ефективния и справедлив начин, когато е структурирана като последователна федералистична схема (колектив = федерация от личности; същинска федерация = колектив от колективи) и в условия на социализирана собственост върху територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, информация.
Прякото самоуправление създава само такива институции (инициативи, работни групи, координационни съвети), които са предназначени да решават конкретни задачи и да реализират конкретни проекти, които са израз на свободния договор между участниците в дадена инициатива. След решаването на поставената задача институцията се саморазпуска. Постоянно действащите институции, които решават перманентни задачи, се обновяват непрекъснато.
* Федерализъм: виж Рудолф Рокер
* Свободен договор: виж Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокер

Анархията има една-единствена Аксиома: безусловната свобода на всяка човешка личност.
* Определение за свобода: "възможност да се действа без страх от обществено наказание или даже неодобрение, освен ако последното не идва от приятел" (П.А.Кропоткин); свободата включва и свободен избор на културна идентичност, нейното съхранение и развитие, без влизане в противоречие с Принципите на анархизма.

Анархията е нравствена мирогледна система, която мотивира хората да спазват следствията от Аксиомата на анархизма (Принципите на анархизма), не толкова по буква, колкото по дух; тези Следствия са:
--- солидарност като отношение и взаимопомощ като действие;
--- равенство, разбирано като липса на привилегии и дискриминация; равнопоставеност на мнозинство и малцинство; неограничен достъп до материалните и духовни блага, създадени от човечеството, според индивидуалните потребности, съобразени единствено с обективните възможности на науката, производството и разпределението, както и с рамките на природните факти (закони).
--- справедливост като обща нагласа; справедливо е онова, което е благо за максимално възможен брой хора, а на останалите не вреди пряко; като схема за действие справедливо е да се постъпва така, както човек би искал да постъпват с него.

Анархията не признава формулирани от една група хора закони (Ботев), които да задължават всички останали без тяхното съгласие, а значи не признава и понятия като "юридическо право" или "граждански права" - само свободата.