Анархия е такава форма на съществуване на обществото, в която съставляващите го личности имат пълната свобода пряко и непосредствено да променят схемите на обществено взаимодействие, в които участват.
Анархия е пряко гражданско самоуправление, основано върху доброволно участие и съгласуване на личните интереси, без привилегировани лица и групи, без неоспорими авторитети.
Анархията като пряко самоуправление се осъществява по най-ефективния и справедлив начин, когато е структурирана като последователна федералистична схема (колектив = федерация от личности; същинска федерация = колектив от колективи) и в условия на социализирана собственост върху територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, информация.
Прякото самоуправление създава само такива институции (инициативи, работни групи, координационни съвети), които са предназначени да решават конкретни задачи и да реализират конкретни проекти, които са израз на свободния договор между участниците в дадена инициатива. След решаването на поставената задача институцията се саморазпуска. Постоянно действащите институции, които решават перманентни задачи, се обновяват непрекъснато.
* Федерализъм: виж Рудолф Рокер
* Свободен договор: виж Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокер
Анархията има една-единствена Аксиома: безусловната свобода на всяка човешка личност.
* Определение за свобода: "възможност да се действа без страх от обществено наказание или даже неодобрение, освен ако последното не идва от приятел" (П.А.Кропоткин); свободата включва и свободен избор на културна идентичност, нейното съхранение и развитие, без влизане в противоречие с Принципите на анархизма.
Анархията е нравствена мирогледна система, която мотивира хората да спазват следствията от Аксиомата на анархизма (Принципите на анархизма), не толкова по буква, колкото по дух; тези Следствия са:
--- солидарност като отношение и взаимопомощ като действие;
--- равенство, разбирано като липса на привилегии и дискриминация; равнопоставеност на мнозинство и малцинство; неограничен достъп до материалните и духовни блага, създадени от човечеството, според индивидуалните потребности, съобразени единствено с обективните възможности на науката, производството и разпределението, както и с рамките на природните факти (закони).
--- справедливост като обща нагласа; справедливо е онова, което е благо за максимално възможен брой хора, а на останалите не вреди пряко; като схема за действие справедливо е да се постъпва така, както човек би искал да постъпват с него.
Анархията не признава формулирани от една група хора закони (Ботев), които да задължават всички останали без тяхното съгласие, а значи не признава и понятия като "юридическо право" или "граждански права" - само свободата.
вторник, 12 март 2013 г.
събота, 23 февруари 2013 г.
Моите лозунги за мероприятието в София на 24 февруари
Държава не значи народ! Държава не значи страна!
Политици, бюрократи, богаташи – те са държавата.
Гражданите са консуматив.
Държавата казва: "Недоволни сте? Идете на избори! Дайте властта на следващата партия!"
Стига! Власт - никому!
Изборите са масова измама. Между избори - грабеж без задръжки.
Държавата казва: "Спазвайте правилата! Уважавайте законите!"
Казиното “ДЪРЖАВА” винаги печели – по нейните правила и закони.
Няма да играем нейната игра!
Няма даже да седнем на игралната й маса – ни кръгла, ни квадратна!
Законът е за робите, свободният човек има съвест!
Монопол = Произвол = Диктатура
Монополът в политиката се нарича Държава.
Държавата властва уж в името на "суверена" – народа.
Народът "царува", но не управлява – той се подчинява.
Може ли да бъде различно? Може и Трябва!
Започнете със Съпротива: не плащайте сметките на монополистите!
Държавата ще каже: "Това е незаконно!". Отговорете: Законът е за робове,
свободният човек има воля и чувство за справедливост!
Стига кавги със съседи! Насъскват ни един срещу друг! Само колективна съпротива,
за да не ни прекършват поединично! ТЕ не са повече от нас!
Солидарно договаряне = Самоорганизация. Граждански, съседски, колегиални
комитети и съвети! Не да “надзираваме институциите на държавната власт” –
не играем нейните игри. Граждански комитети – във всеки жилищен блок.
Съвети по квартали, махали, села и градове. Общи събрания – по предприятия,
гаражи, депа, електроцентрали, болници, училища, университети.
Ще ни трябва време да се научим да обсъждаме проблемите.
Ще ни трябва време да се научим да се чуваме и разбираме.
Свободата се научава, докато се практикува.
Обсъждаме, постигаме съгласие, съставяме планове за действие.
Пристъпим ли към действие – вече сме постигнали Самоуправление.
Самоуправлението не иска разрешение!
Иска само кураж, иска само да се започне. От локалните проблеми –
към мащабните задачи и проекти. За нас самите, не за паразити!
Защо да го правим? Защото нямаме друг изход – или ще се покорим отново,
може би ще емигрираме, или ще живеем човешки тук. "Те" да си търсят друго място!
Или да зарежат кариера, служба, власт – и да дойдат при нас.
Ако го направят сега – ще простим.
***
Ти, който прочете този текст, ако си съгласен с него – разпечатай го на листовки.
Ако искаш, ако смяташ за правилно, ела да застанеш с мен под Черното знаме на отказа от капитулация, за да призоваваме хората заедно!
Сборен пункт: градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя.
Политици, бюрократи, богаташи – те са държавата.
Гражданите са консуматив.
Държавата казва: "Недоволни сте? Идете на избори! Дайте властта на следващата партия!"
Стига! Власт - никому!
Изборите са масова измама. Между избори - грабеж без задръжки.
Държавата казва: "Спазвайте правилата! Уважавайте законите!"
Казиното “ДЪРЖАВА” винаги печели – по нейните правила и закони.
Няма да играем нейната игра!
Няма даже да седнем на игралната й маса – ни кръгла, ни квадратна!
Законът е за робите, свободният човек има съвест!
Монопол = Произвол = Диктатура
Монополът в политиката се нарича Държава.
Държавата властва уж в името на "суверена" – народа.
Народът "царува", но не управлява – той се подчинява.
Може ли да бъде различно? Може и Трябва!
Започнете със Съпротива: не плащайте сметките на монополистите!
Държавата ще каже: "Това е незаконно!". Отговорете: Законът е за робове,
свободният човек има воля и чувство за справедливост!
Стига кавги със съседи! Насъскват ни един срещу друг! Само колективна съпротива,
за да не ни прекършват поединично! ТЕ не са повече от нас!
Солидарно договаряне = Самоорганизация. Граждански, съседски, колегиални
комитети и съвети! Не да “надзираваме институциите на държавната власт” –
не играем нейните игри. Граждански комитети – във всеки жилищен блок.
Съвети по квартали, махали, села и градове. Общи събрания – по предприятия,
гаражи, депа, електроцентрали, болници, училища, университети.
Ще ни трябва време да се научим да обсъждаме проблемите.
Ще ни трябва време да се научим да се чуваме и разбираме.
Свободата се научава, докато се практикува.
Обсъждаме, постигаме съгласие, съставяме планове за действие.
Пристъпим ли към действие – вече сме постигнали Самоуправление.
Самоуправлението не иска разрешение!
Иска само кураж, иска само да се започне. От локалните проблеми –
към мащабните задачи и проекти. За нас самите, не за паразити!
Защо да го правим? Защото нямаме друг изход – или ще се покорим отново,
може би ще емигрираме, или ще живеем човешки тук. "Те" да си търсят друго място!
Или да зарежат кариера, служба, власт – и да дойдат при нас.
Ако го направят сега – ще простим.
***
Ти, който прочете този текст, ако си съгласен с него – разпечатай го на листовки.
Ако искаш, ако смяташ за правилно, ела да застанеш с мен под Черното знаме на отказа от капитулация, за да призоваваме хората заедно!
Сборен пункт: градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя.
вторник, 19 февруари 2013 г.
Протестите направиха крачка нагоре
Протестиращите направиха важна крачка напред.
Първо, отказвайки да преговарят с властта. И това е правилно - който иска да чуе хората, да иде на площада!
Второ, стигна до идеята за "граждански контрол над институциите".
Идеята е хубава. Но има един съществен недостатък.
Целта е народен контрол в институциите, където има корупция и нередности? Чудесно!
Само че така явно говорим за ВСИЧКИ държавни органи и пипалца.
Значи, контрол НАВСЯКЪДЕ? Чудесно!
Има обаче редица питанки, трудни за отговаряне. Най-първите са:
Кое гарантира на народа, че "гражданският контрол" няма да се комплектова от подставени, лоялни към властта лица?
Кое гарантира, че институциите няма да се оправдават, че контролът им "пречи да си изпълняват задълженията", саботирайки работата на излъчените от народа граждански комитети?
Освен това, цялата система за управление се усложнява.
Затова не е ли по-лесно, по-разумно и по-ефективно да МАХНЕМ институциите, а да оставим само гражданските комитети?
Те ще възникват по места, ще функционират според принципите на пряката демокрация, ще решават локалните задачи във фабрики, заводи, работилници, складове, транспортни и други предприятия, във всеки вход на жилищен блок, квартал, село, град. Ще контактуват помежду си публично и открито, за да се справят с по-мащабни проблеми. И ще го правят в свой интерес, в полза на обикновените граждани.
За самоуправление не се иска разрешение.
Първо, отказвайки да преговарят с властта. И това е правилно - който иска да чуе хората, да иде на площада!
Второ, стигна до идеята за "граждански контрол над институциите".
Идеята е хубава. Но има един съществен недостатък.
Целта е народен контрол в институциите, където има корупция и нередности? Чудесно!
Само че така явно говорим за ВСИЧКИ държавни органи и пипалца.
Значи, контрол НАВСЯКЪДЕ? Чудесно!
Има обаче редица питанки, трудни за отговаряне. Най-първите са:
Кое гарантира на народа, че "гражданският контрол" няма да се комплектова от подставени, лоялни към властта лица?
Кое гарантира, че институциите няма да се оправдават, че контролът им "пречи да си изпълняват задълженията", саботирайки работата на излъчените от народа граждански комитети?
Освен това, цялата система за управление се усложнява.
Затова не е ли по-лесно, по-разумно и по-ефективно да МАХНЕМ институциите, а да оставим само гражданските комитети?
Те ще възникват по места, ще функционират според принципите на пряката демокрация, ще решават локалните задачи във фабрики, заводи, работилници, складове, транспортни и други предприятия, във всеки вход на жилищен блок, квартал, село, град. Ще контактуват помежду си публично и открито, за да се справят с по-мащабни проблеми. И ще го правят в свой интерес, в полза на обикновените граждани.
За самоуправление не се иска разрешение.
вторник, 12 февруари 2013 г.
вторник, 25 декември 2012 г.
събота, 26 май 2012 г.
Анархическа организация
Анархическа организация
Цел:
1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.
Метод: революционен, пряко действие
Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
Принципи:
- единство на стратегията (обща цел, формулирана в Програма)
- единство на тактиката (прилика в основните структури, общ кръг средства и похвати, формулирани в Устав)
- колективно действие (отказ на отделни участници, както групи, така и личности, да предприемат акции или да вземат решения от името на всички без съгласуване с останалите звена на Организацията – осъществява се чрез съответните координационни съвети)
- федерализъм (автономност на групите, преки хоризонтални връзки между тях);
- доброволност и самодисциплина.
Структура:
- местни идейни организации (групи), както по местоживеене, така и по месторабота;
- групите се подразделят на сектори по различни дейности;
- групите се обединяват в регионални и други сдружения за по-тясно взаимодействие и работа върху Основните задачи на Организацията;
- постоянен Общ координационен съвет и временни Ситуационни координационни съвети;
- помощни структури към организацията – инициативи както на единични групи, така и на техни постоянни и временни сдружения. В тях се допуска участието и на симпатизанти, освен членуващите в Организацията.
Функциониране:
Групите вземат решения на свои Общи събрания, като се търси възможно най-пълното съгласие на участниците; решенията ангажират единствено самите групи. Групите определят реда на приемането и изключването на нови хора, излъчват и контролират свои представители в координационните съвети, делегати за конгреси и конференции, уреждат вътрешната си структура и отговорности. Ратифицират решенията на Конференциите, подават възражения към Конгресите.
Конференциите на Организацията решават въпроси, свързани с Устава, разглеждат възникнали спорове между отделни групи, приемат и изключват нови групи в/от Организацията, дават оценка на работата на координационните съвети, набелязват какво ще се обсъжда на близкия Конгрес. Решенията на конференциите ангажират всички участвали в тяхното формулиране и приемане.
Конгресите могат да разглеждат всичко недовършено от координаторите и делегатите на конференциите, но основно решават стратегически въпроси, приемат и редактират Програмата и Устава, като техните решения задължават цялата Организация.
Координационните съвети от една страна следят за изпълнението на решенията на Конгреса, от друга сумират решенията и волята на отделните групи – общо и по сектори на дейност. Координаторите информират групите за организационния живот, състоянието на организацията и изпълнението на плановете. Също така изглаждат възникнали противоречия между групите, осъществяват оперативното ръководство на акции и мероприятия със съгласието на участниците в тези акции и мероприятия.
Социална база: дискусионен въпрос. Механичното разчитане на популярност сред “хора с доходи под средния”, на “потиснатите и реално безправните” надали ще даде резултат предвид широката лумпенизация на населението. Вероятно следва да се търсят хора с определен набор лични качества и възгледи без оглед на социалното им положение, но и без подценяването му.
Основни задачи на Организацията (по приоритет):
0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
4) помощ при формиране на помощни структури.
Пример за помощни структури:
клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.
*****
Всеки, който иска да се включи в движението, би могъл да го стори по следния начин:
* първа стъпка: начално самообразоване “що е анархизъм”;
* втора стъпка: събиране на кръжок от единомишленици (съседи, приятели, колеги) – евентуално бъдеща група (местна организация) в състава на общата Организация (Федерация на анархистите);
* трета стъпка: колективно самообразование и пропаганда в най-близкия достъпен кръг;
* четвърта стъпка: свързване с ФАБ – старт на процеса за пълноценно включване в Организацията, отначало в дебати по тактика и стратегия, после и участие в останалите мероприятия.
с ФАБ може да се свържете през страницата на вестник "Свободна мисъл".
.
Цел:
1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.
Метод: революционен, пряко действие
Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
Принципи:
- единство на стратегията (обща цел, формулирана в Програма)
- единство на тактиката (прилика в основните структури, общ кръг средства и похвати, формулирани в Устав)
- колективно действие (отказ на отделни участници, както групи, така и личности, да предприемат акции или да вземат решения от името на всички без съгласуване с останалите звена на Организацията – осъществява се чрез съответните координационни съвети)
- федерализъм (автономност на групите, преки хоризонтални връзки между тях);
- доброволност и самодисциплина.
Структура:
- местни идейни организации (групи), както по местоживеене, така и по месторабота;
- групите се подразделят на сектори по различни дейности;
- групите се обединяват в регионални и други сдружения за по-тясно взаимодействие и работа върху Основните задачи на Организацията;
- постоянен Общ координационен съвет и временни Ситуационни координационни съвети;
- помощни структури към организацията – инициативи както на единични групи, така и на техни постоянни и временни сдружения. В тях се допуска участието и на симпатизанти, освен членуващите в Организацията.
Функциониране:
Групите вземат решения на свои Общи събрания, като се търси възможно най-пълното съгласие на участниците; решенията ангажират единствено самите групи. Групите определят реда на приемането и изключването на нови хора, излъчват и контролират свои представители в координационните съвети, делегати за конгреси и конференции, уреждат вътрешната си структура и отговорности. Ратифицират решенията на Конференциите, подават възражения към Конгресите.
Конференциите на Организацията решават въпроси, свързани с Устава, разглеждат възникнали спорове между отделни групи, приемат и изключват нови групи в/от Организацията, дават оценка на работата на координационните съвети, набелязват какво ще се обсъжда на близкия Конгрес. Решенията на конференциите ангажират всички участвали в тяхното формулиране и приемане.
Конгресите могат да разглеждат всичко недовършено от координаторите и делегатите на конференциите, но основно решават стратегически въпроси, приемат и редактират Програмата и Устава, като техните решения задължават цялата Организация.
Координационните съвети от една страна следят за изпълнението на решенията на Конгреса, от друга сумират решенията и волята на отделните групи – общо и по сектори на дейност. Координаторите информират групите за организационния живот, състоянието на организацията и изпълнението на плановете. Също така изглаждат възникнали противоречия между групите, осъществяват оперативното ръководство на акции и мероприятия със съгласието на участниците в тези акции и мероприятия.
Социална база: дискусионен въпрос. Механичното разчитане на популярност сред “хора с доходи под средния”, на “потиснатите и реално безправните” надали ще даде резултат предвид широката лумпенизация на населението. Вероятно следва да се търсят хора с определен набор лични качества и възгледи без оглед на социалното им положение, но и без подценяването му.
Основни задачи на Организацията (по приоритет):
0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
4) помощ при формиране на помощни структури.
Пример за помощни структури:
клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.
*****
Всеки, който иска да се включи в движението, би могъл да го стори по следния начин:
* първа стъпка: начално самообразоване “що е анархизъм”;
* втора стъпка: събиране на кръжок от единомишленици (съседи, приятели, колеги) – евентуално бъдеща група (местна организация) в състава на общата Организация (Федерация на анархистите);
* трета стъпка: колективно самообразование и пропаганда в най-близкия достъпен кръг;
* четвърта стъпка: свързване с ФАБ – старт на процеса за пълноценно включване в Организацията, отначало в дебати по тактика и стратегия, после и участие в останалите мероприятия.
с ФАБ може да се свържете през страницата на вестник "Свободна мисъл".
.
събота, 19 май 2012 г.
AO_I
Анархическо общество
СТРУКТУРА:
Всеки елемент (сдружение) се управлява от Съвети, или с други думи, ОБЩИ СЪБРАНИЯ на всички участници на сдружението според принципите на пряката демокрация и федерализма (равнопоставеност и автономност на участниците). Стремежът е към приемане на решения с консенсус.
Всеки елемент, постоянен или временен, е материализиран СВОБОДЕН ДОГОВОР на всички свои участници.
Под “участници” разбираме свободни личности или техни колективи, обединени за решаване на определени задачи (производство, потребление, културни интереси, защита и др.).
Числените (по брой персонални и колективни участници) размери на всеки елемент се определят от неговата способност за адекватно реагиране на ситуации, превантивно действие за избягване на проблеми и конструктивно вземане на решения.
Основни елементи:
--- трудови колективи на производители (ПК) и техни федерации (ФПК);
(едно предприятие може да се състои от един ПК или микрофедерация от такива)
--- потребителски съвети (ПС) и техни федерации (ФПС);
(ПС могат да обединяват работници в рамките на едно или няколко предприятия, както и в едно предприятие да има няколко ПС; също такива съвети се формират на базата на ТС)
--- териториални сдружения (ТС) и техни федерации (ФТС);
--- “клубове по интереси” (КИ) и “проекти за реализиране” (ПР – временни сдружения).
Основни свободи на действие и сфери на отговорност:
--- ПК се грижат за производството на блага, организират протичане на технологичните процеси, при необходимост избират ситуационни лидери и отговорници със строго определени рамки на пълномощия за оперативно реагиране в конкретни ситуации; ПК формират свои милиции за опазване на реда и осигуряване на безопасността на производството; ПК съставят собствени ПС или се присъединяват към вече съществуващи.
ПК поддържат свои научни лаборатории (със статус на самостоятелни елементи, т.е. свободни да се обединяват в собствени федерации) и подсигуряват обучението на кадри за тях, както и медицински заведения (отново със статус на самостоятелни елементи и отново с грижата за обучение на специалисти).
Научните, инженерните и медицинските елементи могат да се смятат за производители на специфични услуги, а значи и отношенията им с другите елементи се изграждат според схемата на взаимодействие “производител – потребител”.
Федерациите на ПК служат за сътрудничество и взаимопомощ, за разпределение на възложените от потребителите задачи; могат да се формират (и съответно дублират: един ПК е участник в няколко ФПК) по регион, по бранш, по веригата “изходна суровина – краен потребителски продукт или услуга”.
Федерациите водят статистика на производството, използваните ресурси, изпълнените поръчки. Тези данни, както и всяка друга информация, се публикуват на общодостъпен информационен ресурс (интернет или неговия наследник, разнообразните комуникационни мрежи)
--- ПС подават към производителите своите поръчки за потребителски изделия и услуги; поръчките обхващат определен срок, може да бъдат адресирани до конкретен ПК или общо към цялата ФПК; потребителските съвети контролират качеството, количеството и сроковете за изпълнение и доставка; поддържат пряк контакт с производителите относно коригиране на заявените поръчки, нуждата на производителите от помощ, предложенията на производителите за нови артикули, а също така и за решаване на спорове и превантивно реагиране на евентуални проблеми.
ПС може да стопанисват складове, транспортни звена и друга необходима им логистика.
ПС водят статистика на потреблението и публикуват данните на общодостъпен инфоресурс за сравнение с данните, постъпващи от производителите.
Федерациите на ПС служат за сътрудничество и взаимопомощ между потребителите, синхронизиране на интереси и възможности на големи територии и в големи маси хора. Функционално заместват капиталистическата търговия и конкурентния пазар.
Поръчките на ФПС към ФПК определят икономиката като планова (но не командно-административна поради липсата на администрация и йерархия), а разпределението – според потребностите на всеки човек, така както той сам ги преценява, и реалните възможности на материално-техническата база.
--- ТС отговарят за реда и състоянието на територията, на която живеят хората, сключили помежду си местния СВОБОДЕН ДОГОВОР. ТС уреждат проблемите на съвместното жителство и взаимно погаждане; формират териториални милиции (включващи всички жители на дадена територия) със задачи опазване на реда и реагиране при бедствия, аварии и спешна медицинска помощ (оперативните щабове на милициите, също както при милициите към предприятията, са пряко подчинени на ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ на ТС); имат решаващата дума за изграждане на инфраструктурни обекти и начина им на поддръжка и функциониране. Под техен пряк контрол се намират инсталациите за рециклиране и вредните емисии на стопански и други обекти.
ТС уреждат начините за земеползване – селско стопанство, жилищни зони, резервати, добив на ресурси.
ТС формират необходимите на населението ПС, осигуряват база и ресурси на КИ и ПР, с целите и дейността на които в своята сфера на отговорност са съгласни или поне нямат възражения. ТС осигуряват при съдействието на ПК съществуването на общообразователната мрежа, която прелива в подготовка на нужните за обществото кадри според доброволното желание на учащите се. Анархическата образователна система не се разделя рязко на нива (начално, основно, средно, специално, висше и академично), не отделя обучението от всекидневния живот и не носи принудителен характер.
Собствеността в анархическото общество е лична и обществена, така че всеки структурен елемент ползва и стопанисва обект или територия, без да ги “владее” в капиталистическия и сегашен юридически смисъл.
Границите на териториите на отговорност между близки и далечни ТС се уреждат в рамките на териториални федерации със съответната система СВОБОДНИ ДОГОВОРИ, които заместват държавното законодателство.
Федерациите служат за взаимопомощ и сътрудничество между отделните територии, за изравняването на благосъстоянието на населението от регион в регион, за диалог с федерациите на потребителите и федерациите на производителите.
ФТС водят статистика по показателите на своите основни дейности, като публикуват данните на общодостъпен информационен ресурс.
Териториалните и заводските милиции формират собствени федерации (Мрежа за противодействие) с цел стратегическо планиране на действия по външна и вътрешна отбрана, взаимопомощ и съдействие при изглаждане на конфликти и реагиране при бедствия и аварии. Милициите се опират на концепцията “въоръжен народ”, участието в тях е доброволно, отговорниците (командирите) пряко се избират от своите подчинени, а съгласуваността и ефективността на действията им разчита на самодисциплината на участниците в отрядите. Участието в милицията не се смята за професия, а за общественополезна дейност.
--- клубове и проекти – поемат всички останали (нестопански, некомунални и несилови) области на дейности, обединяват се във федерации за съгласуване, координация и диалог с другите федерации.
За “клуб” или “перманентен проект” може да се смята междуфедеративната статистика, която служи като стопанска и ресурсна карта на обществото, дава ориентир както на производителите за техните възможности да изпълняват поръчки, така и на потребителите да съставят заявките си отговорно.
Всички условно отделени структурни елементи и техните федерации не са отделни “племена” или друга форма на човешки общности, изолирана от останалите. Всеки един човек едновременно е производител, потребител, участник в доброволните отряди на милицията, има глас в общото събрание на своето териториално сдружение, членува в един или повече клубове. Взаимната обвързаност, без тя да се превръща в еднопосочна зависимост на едни от други, което влече появата на привилегии и потисничество за запазването им, споява анархичното общество наред с разбирането, че свободата на индивида гарантира свободата на обществото.
СТРУКТУРА:
Всеки елемент (сдружение) се управлява от Съвети, или с други думи, ОБЩИ СЪБРАНИЯ на всички участници на сдружението според принципите на пряката демокрация и федерализма (равнопоставеност и автономност на участниците). Стремежът е към приемане на решения с консенсус.
Всеки елемент, постоянен или временен, е материализиран СВОБОДЕН ДОГОВОР на всички свои участници.
Под “участници” разбираме свободни личности или техни колективи, обединени за решаване на определени задачи (производство, потребление, културни интереси, защита и др.).
Числените (по брой персонални и колективни участници) размери на всеки елемент се определят от неговата способност за адекватно реагиране на ситуации, превантивно действие за избягване на проблеми и конструктивно вземане на решения.
Основни елементи:
--- трудови колективи на производители (ПК) и техни федерации (ФПК);
(едно предприятие може да се състои от един ПК или микрофедерация от такива)
--- потребителски съвети (ПС) и техни федерации (ФПС);
(ПС могат да обединяват работници в рамките на едно или няколко предприятия, както и в едно предприятие да има няколко ПС; също такива съвети се формират на базата на ТС)
--- териториални сдружения (ТС) и техни федерации (ФТС);
--- “клубове по интереси” (КИ) и “проекти за реализиране” (ПР – временни сдружения).
Основни свободи на действие и сфери на отговорност:
--- ПК се грижат за производството на блага, организират протичане на технологичните процеси, при необходимост избират ситуационни лидери и отговорници със строго определени рамки на пълномощия за оперативно реагиране в конкретни ситуации; ПК формират свои милиции за опазване на реда и осигуряване на безопасността на производството; ПК съставят собствени ПС или се присъединяват към вече съществуващи.
ПК поддържат свои научни лаборатории (със статус на самостоятелни елементи, т.е. свободни да се обединяват в собствени федерации) и подсигуряват обучението на кадри за тях, както и медицински заведения (отново със статус на самостоятелни елементи и отново с грижата за обучение на специалисти).
Научните, инженерните и медицинските елементи могат да се смятат за производители на специфични услуги, а значи и отношенията им с другите елементи се изграждат според схемата на взаимодействие “производител – потребител”.
Федерациите на ПК служат за сътрудничество и взаимопомощ, за разпределение на възложените от потребителите задачи; могат да се формират (и съответно дублират: един ПК е участник в няколко ФПК) по регион, по бранш, по веригата “изходна суровина – краен потребителски продукт или услуга”.
Федерациите водят статистика на производството, използваните ресурси, изпълнените поръчки. Тези данни, както и всяка друга информация, се публикуват на общодостъпен информационен ресурс (интернет или неговия наследник, разнообразните комуникационни мрежи)
--- ПС подават към производителите своите поръчки за потребителски изделия и услуги; поръчките обхващат определен срок, може да бъдат адресирани до конкретен ПК или общо към цялата ФПК; потребителските съвети контролират качеството, количеството и сроковете за изпълнение и доставка; поддържат пряк контакт с производителите относно коригиране на заявените поръчки, нуждата на производителите от помощ, предложенията на производителите за нови артикули, а също така и за решаване на спорове и превантивно реагиране на евентуални проблеми.
ПС може да стопанисват складове, транспортни звена и друга необходима им логистика.
ПС водят статистика на потреблението и публикуват данните на общодостъпен инфоресурс за сравнение с данните, постъпващи от производителите.
Федерациите на ПС служат за сътрудничество и взаимопомощ между потребителите, синхронизиране на интереси и възможности на големи територии и в големи маси хора. Функционално заместват капиталистическата търговия и конкурентния пазар.
Поръчките на ФПС към ФПК определят икономиката като планова (но не командно-административна поради липсата на администрация и йерархия), а разпределението – според потребностите на всеки човек, така както той сам ги преценява, и реалните възможности на материално-техническата база.
--- ТС отговарят за реда и състоянието на територията, на която живеят хората, сключили помежду си местния СВОБОДЕН ДОГОВОР. ТС уреждат проблемите на съвместното жителство и взаимно погаждане; формират териториални милиции (включващи всички жители на дадена територия) със задачи опазване на реда и реагиране при бедствия, аварии и спешна медицинска помощ (оперативните щабове на милициите, също както при милициите към предприятията, са пряко подчинени на ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ на ТС); имат решаващата дума за изграждане на инфраструктурни обекти и начина им на поддръжка и функциониране. Под техен пряк контрол се намират инсталациите за рециклиране и вредните емисии на стопански и други обекти.
ТС уреждат начините за земеползване – селско стопанство, жилищни зони, резервати, добив на ресурси.
ТС формират необходимите на населението ПС, осигуряват база и ресурси на КИ и ПР, с целите и дейността на които в своята сфера на отговорност са съгласни или поне нямат възражения. ТС осигуряват при съдействието на ПК съществуването на общообразователната мрежа, която прелива в подготовка на нужните за обществото кадри според доброволното желание на учащите се. Анархическата образователна система не се разделя рязко на нива (начално, основно, средно, специално, висше и академично), не отделя обучението от всекидневния живот и не носи принудителен характер.
Собствеността в анархическото общество е лична и обществена, така че всеки структурен елемент ползва и стопанисва обект или територия, без да ги “владее” в капиталистическия и сегашен юридически смисъл.
Границите на териториите на отговорност между близки и далечни ТС се уреждат в рамките на териториални федерации със съответната система СВОБОДНИ ДОГОВОРИ, които заместват държавното законодателство.
Федерациите служат за взаимопомощ и сътрудничество между отделните територии, за изравняването на благосъстоянието на населението от регион в регион, за диалог с федерациите на потребителите и федерациите на производителите.
ФТС водят статистика по показателите на своите основни дейности, като публикуват данните на общодостъпен информационен ресурс.
Териториалните и заводските милиции формират собствени федерации (Мрежа за противодействие) с цел стратегическо планиране на действия по външна и вътрешна отбрана, взаимопомощ и съдействие при изглаждане на конфликти и реагиране при бедствия и аварии. Милициите се опират на концепцията “въоръжен народ”, участието в тях е доброволно, отговорниците (командирите) пряко се избират от своите подчинени, а съгласуваността и ефективността на действията им разчита на самодисциплината на участниците в отрядите. Участието в милицията не се смята за професия, а за общественополезна дейност.
--- клубове и проекти – поемат всички останали (нестопански, некомунални и несилови) области на дейности, обединяват се във федерации за съгласуване, координация и диалог с другите федерации.
За “клуб” или “перманентен проект” може да се смята междуфедеративната статистика, която служи като стопанска и ресурсна карта на обществото, дава ориентир както на производителите за техните възможности да изпълняват поръчки, така и на потребителите да съставят заявките си отговорно.
Всички условно отделени структурни елементи и техните федерации не са отделни “племена” или друга форма на човешки общности, изолирана от останалите. Всеки един човек едновременно е производител, потребител, участник в доброволните отряди на милицията, има глас в общото събрание на своето териториално сдружение, членува в един или повече клубове. Взаимната обвързаност, без тя да се превръща в еднопосочна зависимост на едни от други, което влече появата на привилегии и потисничество за запазването им, споява анархичното общество наред с разбирането, че свободата на индивида гарантира свободата на обществото.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
- Николай Теллалов
- пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея