Причините може да са две:
- свръхдогматизъм, който пречи на групировката да действа рационално, с максимален ефект на пропагандата си "със слово" (стъпило върху текстове, известни на всеки мохамеданин, както и приблизително познати на немалко други вярващи и атеисти) и "с (кърваво) дело", спъва въображението им, води до лошо планирана стратегия, печели повече врагове, отколкото привърженици;
- ислямистите са пионки на други сили, за които минусите на дейността на джихадистите са желани плюсове - атентатите в Западния свят не засягат държавници, а мирно население; спомагат за консолидация на нападнатата страна, т.е. населението става по-склонно да търпи управниците си в името на "борбата с тероризма" от една страна, и по-враждебно към мюсюлманите (макар че това е коз на ислямистите: вижте, казват те на хората от ислямския свят, западняците ви мразят!); дава на правителствата повод да затягат контрола над гражданите си, както и оправдания за непопулярни мерки, лошо управление, непрозрачност на институциите и др.
На първата причина противоречи добре разработената стратегия, известна като "Наръчник на Ал Кайда" или "Управление на хаоса" - там, при все категоричността и твърдите рамки, при все непримиримостта и нонконформизма с основните принципи, не се забелязва липса на логика и отказ от гъвкав подход.
В полза на второто обяснение говорят редица факти:
1) странната склонност на шахидите (атентаторите-самоубийци) да "забравят" в себе си лични документи, по които ги идентифицират много бързо, да не опитват заличаване на папиларните линии по пръстите си, което също е причина за разпознаване. Или това е за да се "знаят героите", фукня?
От военно-диверсионна точка обаче е проява на глупост. Идентифицираният шахид все едно издава на противника всички свои контакти, поставя под удар свои близки и съратници, което руши организационната мрежа на "воините на джихада".
Специално при атентатите в Париж единият от разпознатите по останките "боец" бил ОСЕМ ПЪТИ осъждан, но нито ден не лежал в затвора. Твърде много за прехвалената френска съдебно-наказателна система. От наказание обикновено се измъкват полицейските доносници, тайните осведомители и сътрудници на други специални служби и армията.
2) извършваните атентати наистина постигат по-малък ефект спрямо възможностите - дълги откоси по тълпа кара обстрелваните да залягат, вместо да се изпотъпчат един друг в паника, устремени към изходите на една концертна зала, а атентаторът спестява муниции, за да завлече със себе си в отвъдното поне няколко полицая; самовзривяване пред стадион не постига нищо, по трибуните може и да не разберат какво се е случило - и не губят ум от паника; концентрирани като локация атаки улесняват полиция, пожарни и линейки да реагират и овладеят ситуацията - отново сериозен тактически гаф.
3) на Запад почти никога няма нападения над полицейски участъци, държавни учреждения, централи на спешна помощ. Отново военно безумие - елементарната истина при война е "убий лидера", "отстрани най-опасните". Здравият смисъл (здравомислието не означава "добромислие") подсказва, че удар по силите на реда трябва да е предварително условие за последваща разправа с цивилното население, от която обаче няма реален смисъл.
Ами че дори вирусът на СПИН е "по-умен"! Съсипва имунната система, за да не му пречи да препрограмира останалите клетки да произвеждат нови вируси.
4) цивилното население, понеже е обект на нападение, даже да не е харесвало силите за реда в страната си, е принудено да сътрудничи с тях - усложняват се повторни атаки.
5) още една причина да няма смисъл от убийства на цивилни: всяването на раздор по въпроса "добър ли е ислямът или лош" печели позиции за каузата на ислямистите. А те има какво да предложат. Вярно, само демагогия, но щом електоратът в "демократичните" западни общества кълве на партийната демагогия, значи би се подлъгал и по шариатската - че богатите ще плащат на бедните, че ще има реално равенство пред закона без разлика на богатство и заемана длъжност, че ще бъдат изкоренени "пороците". Комбинирайки рекламата на шариатския "земен рай" с убийства на държавни чиновници от сорта на данъчни, съдии, други нелюбими на обикновените граждани персонажи, ИДИЛ би постигнала много повече от това, което постига сега. А ако почнат отстрел на корумпирани политици, европейците ще почнат сами да си пускат бради, да си слагат забрадки, да купуват Корана и да се записват доброволци - в десетки пъти повече от сега.
Но ИДИЛ постига точно обратното - въвлича все повече правителства във война срещу не само себе си, но и срещу ислямския свят изобщо. Война, която нека си вярва, че с божия помощ ще спечели...
В същото време, "кръстоносците" не бързат да "смажат тероризма". В началото на Втората световна Сталин е планирал да разгроми Германия и да окупира Европа. И се е подготвял за настъпление, но главното направление е било не към Берлин, а към румънските източници на петрол. Без гориво танковете на вермахта стават мъртво желязо. Бомбардировачите на луфтвафе - украси на летищата.
А пък ИДИЛ се издържа от продажба на петрол.
От околоземна орбита уреди откриват планети около слънца на десетки и стотици светлинни години разстояние. А още по-скъпите уреди с военно предназначение не могат да окрият върху земната повърхност съответните петролни кладенци? И не насочват към тях дронове? Или поне не спират купувачите на петрола?
Хмък.
Ислямистите получават щедри помощи от петролните монархии в Близкия Изток. Същите, които са верни съюзници на Запада - официално.
Смях.
За какво говори всичко това?
А какво ни подсказва, че трябва да направим? Да чакаме кой победи и да му се поклоним? Или все пак има трети, верен изход?
неделя, 15 ноември 2015 г.
сряда, 21 октомври 2015 г.
вторник, 12 март 2013 г.
Анархия (кратък самоучител)
Анархия е такава форма на съществуване на обществото, в която съставляващите го личности имат пълната свобода пряко и непосредствено да променят схемите на обществено взаимодействие, в които участват.
Анархия е пряко гражданско самоуправление, основано върху доброволно участие и съгласуване на личните интереси, без привилегировани лица и групи, без неоспорими авторитети.
Анархията като пряко самоуправление се осъществява по най-ефективния и справедлив начин, когато е структурирана като последователна федералистична схема (колектив = федерация от личности; същинска федерация = колектив от колективи) и в условия на социализирана собственост върху територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, информация.
Прякото самоуправление създава само такива институции (инициативи, работни групи, координационни съвети), които са предназначени да решават конкретни задачи и да реализират конкретни проекти, които са израз на свободния договор между участниците в дадена инициатива. След решаването на поставената задача институцията се саморазпуска. Постоянно действащите институции, които решават перманентни задачи, се обновяват непрекъснато.
* Федерализъм: виж Рудолф Рокер
* Свободен договор: виж Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокер
Анархията има една-единствена Аксиома: безусловната свобода на всяка човешка личност.
* Определение за свобода: "възможност да се действа без страх от обществено наказание или даже неодобрение, освен ако последното не идва от приятел" (П.А.Кропоткин); свободата включва и свободен избор на културна идентичност, нейното съхранение и развитие, без влизане в противоречие с Принципите на анархизма.
Анархията е нравствена мирогледна система, която мотивира хората да спазват следствията от Аксиомата на анархизма (Принципите на анархизма), не толкова по буква, колкото по дух; тези Следствия са:
--- солидарност като отношение и взаимопомощ като действие;
--- равенство, разбирано като липса на привилегии и дискриминация; равнопоставеност на мнозинство и малцинство; неограничен достъп до материалните и духовни блага, създадени от човечеството, според индивидуалните потребности, съобразени единствено с обективните възможности на науката, производството и разпределението, както и с рамките на природните факти (закони).
--- справедливост като обща нагласа; справедливо е онова, което е благо за максимално възможен брой хора, а на останалите не вреди пряко; като схема за действие справедливо е да се постъпва така, както човек би искал да постъпват с него.
Анархията не признава формулирани от една група хора закони (Ботев), които да задължават всички останали без тяхното съгласие, а значи не признава и понятия като "юридическо право" или "граждански права" - само свободата.
Анархия е пряко гражданско самоуправление, основано върху доброволно участие и съгласуване на личните интереси, без привилегировани лица и групи, без неоспорими авторитети.
Анархията като пряко самоуправление се осъществява по най-ефективния и справедлив начин, когато е структурирана като последователна федералистична схема (колектив = федерация от личности; същинска федерация = колектив от колективи) и в условия на социализирана собственост върху територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, информация.
Прякото самоуправление създава само такива институции (инициативи, работни групи, координационни съвети), които са предназначени да решават конкретни задачи и да реализират конкретни проекти, които са израз на свободния договор между участниците в дадена инициатива. След решаването на поставената задача институцията се саморазпуска. Постоянно действащите институции, които решават перманентни задачи, се обновяват непрекъснато.
* Федерализъм: виж Рудолф Рокер
* Свободен договор: виж Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокер
Анархията има една-единствена Аксиома: безусловната свобода на всяка човешка личност.
* Определение за свобода: "възможност да се действа без страх от обществено наказание или даже неодобрение, освен ако последното не идва от приятел" (П.А.Кропоткин); свободата включва и свободен избор на културна идентичност, нейното съхранение и развитие, без влизане в противоречие с Принципите на анархизма.
Анархията е нравствена мирогледна система, която мотивира хората да спазват следствията от Аксиомата на анархизма (Принципите на анархизма), не толкова по буква, колкото по дух; тези Следствия са:
--- солидарност като отношение и взаимопомощ като действие;
--- равенство, разбирано като липса на привилегии и дискриминация; равнопоставеност на мнозинство и малцинство; неограничен достъп до материалните и духовни блага, създадени от човечеството, според индивидуалните потребности, съобразени единствено с обективните възможности на науката, производството и разпределението, както и с рамките на природните факти (закони).
--- справедливост като обща нагласа; справедливо е онова, което е благо за максимално възможен брой хора, а на останалите не вреди пряко; като схема за действие справедливо е да се постъпва така, както човек би искал да постъпват с него.
Анархията не признава формулирани от една група хора закони (Ботев), които да задължават всички останали без тяхното съгласие, а значи не признава и понятия като "юридическо право" или "граждански права" - само свободата.
събота, 23 февруари 2013 г.
Моите лозунги за мероприятието в София на 24 февруари
Държава не значи народ! Държава не значи страна!
Политици, бюрократи, богаташи – те са държавата.
Гражданите са консуматив.
Държавата казва: "Недоволни сте? Идете на избори! Дайте властта на следващата партия!"
Стига! Власт - никому!
Изборите са масова измама. Между избори - грабеж без задръжки.
Държавата казва: "Спазвайте правилата! Уважавайте законите!"
Казиното “ДЪРЖАВА” винаги печели – по нейните правила и закони.
Няма да играем нейната игра!
Няма даже да седнем на игралната й маса – ни кръгла, ни квадратна!
Законът е за робите, свободният човек има съвест!
Монопол = Произвол = Диктатура
Монополът в политиката се нарича Държава.
Държавата властва уж в името на "суверена" – народа.
Народът "царува", но не управлява – той се подчинява.
Може ли да бъде различно? Може и Трябва!
Започнете със Съпротива: не плащайте сметките на монополистите!
Държавата ще каже: "Това е незаконно!". Отговорете: Законът е за робове,
свободният човек има воля и чувство за справедливост!
Стига кавги със съседи! Насъскват ни един срещу друг! Само колективна съпротива,
за да не ни прекършват поединично! ТЕ не са повече от нас!
Солидарно договаряне = Самоорганизация. Граждански, съседски, колегиални
комитети и съвети! Не да “надзираваме институциите на държавната власт” –
не играем нейните игри. Граждански комитети – във всеки жилищен блок.
Съвети по квартали, махали, села и градове. Общи събрания – по предприятия,
гаражи, депа, електроцентрали, болници, училища, университети.
Ще ни трябва време да се научим да обсъждаме проблемите.
Ще ни трябва време да се научим да се чуваме и разбираме.
Свободата се научава, докато се практикува.
Обсъждаме, постигаме съгласие, съставяме планове за действие.
Пристъпим ли към действие – вече сме постигнали Самоуправление.
Самоуправлението не иска разрешение!
Иска само кураж, иска само да се започне. От локалните проблеми –
към мащабните задачи и проекти. За нас самите, не за паразити!
Защо да го правим? Защото нямаме друг изход – или ще се покорим отново,
може би ще емигрираме, или ще живеем човешки тук. "Те" да си търсят друго място!
Или да зарежат кариера, служба, власт – и да дойдат при нас.
Ако го направят сега – ще простим.
***
Ти, който прочете този текст, ако си съгласен с него – разпечатай го на листовки.
Ако искаш, ако смяташ за правилно, ела да застанеш с мен под Черното знаме на отказа от капитулация, за да призоваваме хората заедно!
Сборен пункт: градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя.
Политици, бюрократи, богаташи – те са държавата.
Гражданите са консуматив.
Държавата казва: "Недоволни сте? Идете на избори! Дайте властта на следващата партия!"
Стига! Власт - никому!
Изборите са масова измама. Между избори - грабеж без задръжки.
Държавата казва: "Спазвайте правилата! Уважавайте законите!"
Казиното “ДЪРЖАВА” винаги печели – по нейните правила и закони.
Няма да играем нейната игра!
Няма даже да седнем на игралната й маса – ни кръгла, ни квадратна!
Законът е за робите, свободният човек има съвест!
Монопол = Произвол = Диктатура
Монополът в политиката се нарича Държава.
Държавата властва уж в името на "суверена" – народа.
Народът "царува", но не управлява – той се подчинява.
Може ли да бъде различно? Може и Трябва!
Започнете със Съпротива: не плащайте сметките на монополистите!
Държавата ще каже: "Това е незаконно!". Отговорете: Законът е за робове,
свободният човек има воля и чувство за справедливост!
Стига кавги със съседи! Насъскват ни един срещу друг! Само колективна съпротива,
за да не ни прекършват поединично! ТЕ не са повече от нас!
Солидарно договаряне = Самоорганизация. Граждански, съседски, колегиални
комитети и съвети! Не да “надзираваме институциите на държавната власт” –
не играем нейните игри. Граждански комитети – във всеки жилищен блок.
Съвети по квартали, махали, села и градове. Общи събрания – по предприятия,
гаражи, депа, електроцентрали, болници, училища, университети.
Ще ни трябва време да се научим да обсъждаме проблемите.
Ще ни трябва време да се научим да се чуваме и разбираме.
Свободата се научава, докато се практикува.
Обсъждаме, постигаме съгласие, съставяме планове за действие.
Пристъпим ли към действие – вече сме постигнали Самоуправление.
Самоуправлението не иска разрешение!
Иска само кураж, иска само да се започне. От локалните проблеми –
към мащабните задачи и проекти. За нас самите, не за паразити!
Защо да го правим? Защото нямаме друг изход – или ще се покорим отново,
може би ще емигрираме, или ще живеем човешки тук. "Те" да си търсят друго място!
Или да зарежат кариера, служба, власт – и да дойдат при нас.
Ако го направят сега – ще простим.
***
Ти, който прочете този текст, ако си съгласен с него – разпечатай го на листовки.
Ако искаш, ако смяташ за правилно, ела да застанеш с мен под Черното знаме на отказа от капитулация, за да призоваваме хората заедно!
Сборен пункт: градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя.
вторник, 19 февруари 2013 г.
Протестите направиха крачка нагоре
Протестиращите направиха важна крачка напред.
Първо, отказвайки да преговарят с властта. И това е правилно - който иска да чуе хората, да иде на площада!
Второ, стигна до идеята за "граждански контрол над институциите".
Идеята е хубава. Но има един съществен недостатък.
Целта е народен контрол в институциите, където има корупция и нередности? Чудесно!
Само че така явно говорим за ВСИЧКИ държавни органи и пипалца.
Значи, контрол НАВСЯКЪДЕ? Чудесно!
Има обаче редица питанки, трудни за отговаряне. Най-първите са:
Кое гарантира на народа, че "гражданският контрол" няма да се комплектова от подставени, лоялни към властта лица?
Кое гарантира, че институциите няма да се оправдават, че контролът им "пречи да си изпълняват задълженията", саботирайки работата на излъчените от народа граждански комитети?
Освен това, цялата система за управление се усложнява.
Затова не е ли по-лесно, по-разумно и по-ефективно да МАХНЕМ институциите, а да оставим само гражданските комитети?
Те ще възникват по места, ще функционират според принципите на пряката демокрация, ще решават локалните задачи във фабрики, заводи, работилници, складове, транспортни и други предприятия, във всеки вход на жилищен блок, квартал, село, град. Ще контактуват помежду си публично и открито, за да се справят с по-мащабни проблеми. И ще го правят в свой интерес, в полза на обикновените граждани.
За самоуправление не се иска разрешение.
Първо, отказвайки да преговарят с властта. И това е правилно - който иска да чуе хората, да иде на площада!
Второ, стигна до идеята за "граждански контрол над институциите".
Идеята е хубава. Но има един съществен недостатък.
Целта е народен контрол в институциите, където има корупция и нередности? Чудесно!
Само че така явно говорим за ВСИЧКИ държавни органи и пипалца.
Значи, контрол НАВСЯКЪДЕ? Чудесно!
Има обаче редица питанки, трудни за отговаряне. Най-първите са:
Кое гарантира на народа, че "гражданският контрол" няма да се комплектова от подставени, лоялни към властта лица?
Кое гарантира, че институциите няма да се оправдават, че контролът им "пречи да си изпълняват задълженията", саботирайки работата на излъчените от народа граждански комитети?
Освен това, цялата система за управление се усложнява.
Затова не е ли по-лесно, по-разумно и по-ефективно да МАХНЕМ институциите, а да оставим само гражданските комитети?
Те ще възникват по места, ще функционират според принципите на пряката демокрация, ще решават локалните задачи във фабрики, заводи, работилници, складове, транспортни и други предприятия, във всеки вход на жилищен блок, квартал, село, град. Ще контактуват помежду си публично и открито, за да се справят с по-мащабни проблеми. И ще го правят в свой интерес, в полза на обикновените граждани.
За самоуправление не се иска разрешение.
вторник, 12 февруари 2013 г.
вторник, 25 декември 2012 г.
събота, 26 май 2012 г.
Анархическа организация
Анархическа организация
Цел:
1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.
Метод: революционен, пряко действие
Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
Принципи:
- единство на стратегията (обща цел, формулирана в Програма)
- единство на тактиката (прилика в основните структури, общ кръг средства и похвати, формулирани в Устав)
- колективно действие (отказ на отделни участници, както групи, така и личности, да предприемат акции или да вземат решения от името на всички без съгласуване с останалите звена на Организацията – осъществява се чрез съответните координационни съвети)
- федерализъм (автономност на групите, преки хоризонтални връзки между тях);
- доброволност и самодисциплина.
Структура:
- местни идейни организации (групи), както по местоживеене, така и по месторабота;
- групите се подразделят на сектори по различни дейности;
- групите се обединяват в регионални и други сдружения за по-тясно взаимодействие и работа върху Основните задачи на Организацията;
- постоянен Общ координационен съвет и временни Ситуационни координационни съвети;
- помощни структури към организацията – инициативи както на единични групи, така и на техни постоянни и временни сдружения. В тях се допуска участието и на симпатизанти, освен членуващите в Организацията.
Функциониране:
Групите вземат решения на свои Общи събрания, като се търси възможно най-пълното съгласие на участниците; решенията ангажират единствено самите групи. Групите определят реда на приемането и изключването на нови хора, излъчват и контролират свои представители в координационните съвети, делегати за конгреси и конференции, уреждат вътрешната си структура и отговорности. Ратифицират решенията на Конференциите, подават възражения към Конгресите.
Конференциите на Организацията решават въпроси, свързани с Устава, разглеждат възникнали спорове между отделни групи, приемат и изключват нови групи в/от Организацията, дават оценка на работата на координационните съвети, набелязват какво ще се обсъжда на близкия Конгрес. Решенията на конференциите ангажират всички участвали в тяхното формулиране и приемане.
Конгресите могат да разглеждат всичко недовършено от координаторите и делегатите на конференциите, но основно решават стратегически въпроси, приемат и редактират Програмата и Устава, като техните решения задължават цялата Организация.
Координационните съвети от една страна следят за изпълнението на решенията на Конгреса, от друга сумират решенията и волята на отделните групи – общо и по сектори на дейност. Координаторите информират групите за организационния живот, състоянието на организацията и изпълнението на плановете. Също така изглаждат възникнали противоречия между групите, осъществяват оперативното ръководство на акции и мероприятия със съгласието на участниците в тези акции и мероприятия.
Социална база: дискусионен въпрос. Механичното разчитане на популярност сред “хора с доходи под средния”, на “потиснатите и реално безправните” надали ще даде резултат предвид широката лумпенизация на населението. Вероятно следва да се търсят хора с определен набор лични качества и възгледи без оглед на социалното им положение, но и без подценяването му.
Основни задачи на Организацията (по приоритет):
0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
4) помощ при формиране на помощни структури.
Пример за помощни структури:
клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.
*****
Всеки, който иска да се включи в движението, би могъл да го стори по следния начин:
* първа стъпка: начално самообразоване “що е анархизъм”;
* втора стъпка: събиране на кръжок от единомишленици (съседи, приятели, колеги) – евентуално бъдеща група (местна организация) в състава на общата Организация (Федерация на анархистите);
* трета стъпка: колективно самообразование и пропаганда в най-близкия достъпен кръг;
* четвърта стъпка: свързване с ФАБ – старт на процеса за пълноценно включване в Организацията, отначало в дебати по тактика и стратегия, после и участие в останалите мероприятия.
с ФАБ може да се свържете през страницата на вестник "Свободна мисъл".
.
Цел:
1) окончателно ликвидиране на политическата и административна власт и техните атрибути и институции, защото те представляват фактор на системно потискане на свободата на личността; отмяната на капиталистическите отношения като изискващи и генериращи потисничество посредством властнически апарат (държава);
2) установяване на самоуправляващо се според принципите на пряката демокрация федералистично общество, чиято свобода е следствие от личната свобода на всеки индивид; с обществена собственост, свободата за стопанисване на която принадлежи на пряко ангажираните; с равен достъп до всички блага при липса на привилегии; солидарност и взаимопомощ вместо конкуренция; жива справедливост вместо формално законодателство.
Метод: революционен, пряко действие
Анархоорганизацията не е самото анархообщество, а само инструмент за неговото изграждане, затова анархоорганицията притежава по-специфични принципи на функциониране, структура и задачи.
Принципи:
- единство на стратегията (обща цел, формулирана в Програма)
- единство на тактиката (прилика в основните структури, общ кръг средства и похвати, формулирани в Устав)
- колективно действие (отказ на отделни участници, както групи, така и личности, да предприемат акции или да вземат решения от името на всички без съгласуване с останалите звена на Организацията – осъществява се чрез съответните координационни съвети)
- федерализъм (автономност на групите, преки хоризонтални връзки между тях);
- доброволност и самодисциплина.
Структура:
- местни идейни организации (групи), както по местоживеене, така и по месторабота;
- групите се подразделят на сектори по различни дейности;
- групите се обединяват в регионални и други сдружения за по-тясно взаимодействие и работа върху Основните задачи на Организацията;
- постоянен Общ координационен съвет и временни Ситуационни координационни съвети;
- помощни структури към организацията – инициативи както на единични групи, така и на техни постоянни и временни сдружения. В тях се допуска участието и на симпатизанти, освен членуващите в Организацията.
Функциониране:
Групите вземат решения на свои Общи събрания, като се търси възможно най-пълното съгласие на участниците; решенията ангажират единствено самите групи. Групите определят реда на приемането и изключването на нови хора, излъчват и контролират свои представители в координационните съвети, делегати за конгреси и конференции, уреждат вътрешната си структура и отговорности. Ратифицират решенията на Конференциите, подават възражения към Конгресите.
Конференциите на Организацията решават въпроси, свързани с Устава, разглеждат възникнали спорове между отделни групи, приемат и изключват нови групи в/от Организацията, дават оценка на работата на координационните съвети, набелязват какво ще се обсъжда на близкия Конгрес. Решенията на конференциите ангажират всички участвали в тяхното формулиране и приемане.
Конгресите могат да разглеждат всичко недовършено от координаторите и делегатите на конференциите, но основно решават стратегически въпроси, приемат и редактират Програмата и Устава, като техните решения задължават цялата Организация.
Координационните съвети от една страна следят за изпълнението на решенията на Конгреса, от друга сумират решенията и волята на отделните групи – общо и по сектори на дейност. Координаторите информират групите за организационния живот, състоянието на организацията и изпълнението на плановете. Също така изглаждат възникнали противоречия между групите, осъществяват оперативното ръководство на акции и мероприятия със съгласието на участниците в тези акции и мероприятия.
Социална база: дискусионен въпрос. Механичното разчитане на популярност сред “хора с доходи под средния”, на “потиснатите и реално безправните” надали ще даде резултат предвид широката лумпенизация на населението. Вероятно следва да се търсят хора с определен набор лични качества и възгледи без оглед на социалното им положение, но и без подценяването му.
Основни задачи на Организацията (по приоритет):
0) анализ на местната и общата политическа, социална и икономическа обстановка;
1) пропаганда на идеите на анархизма сред населението;
2) идейно самообразование с цел по-добра пропаганда;
3) разрастване на Организацията чрез привличане на дейни и надеждни хора;
4) помощ при формиране на помощни структури.
Пример за помощни структури:
клуб за публични дебати, групи за борба за подобряване условията на труд и заплащане (и участие на работниците в управлението на предприятията), каси за взаимопомощ, трудово-потребителски кооперации, структури за набавяне на средства, самозащита и противодействие.
Помощните структури в революционна обстановка дават начало на самоуправление по места и предприятия, разпределителна система чрез потребителски съвети, сили за самоотбрана и контрол на обществения ред.
5) понеже събарянето на държавата и капитализма с последващо установяване на свободно общество е невъзможна “в отделно взета страна” (макар от отделна страна или регион този пробив ще започне), особено важни са контактите и координацията с анархически формации в чужбина, при това анархически на дело, не само на думи.
*****
Всеки, който иска да се включи в движението, би могъл да го стори по следния начин:
* първа стъпка: начално самообразоване “що е анархизъм”;
* втора стъпка: събиране на кръжок от единомишленици (съседи, приятели, колеги) – евентуално бъдеща група (местна организация) в състава на общата Организация (Федерация на анархистите);
* трета стъпка: колективно самообразование и пропаганда в най-близкия достъпен кръг;
* четвърта стъпка: свързване с ФАБ – старт на процеса за пълноценно включване в Организацията, отначало в дебати по тактика и стратегия, после и участие в останалите мероприятия.
с ФАБ може да се свържете през страницата на вестник "Свободна мисъл".
.
събота, 19 май 2012 г.
AO_I
Анархическо общество
СТРУКТУРА:
Всеки елемент (сдружение) се управлява от Съвети, или с други думи, ОБЩИ СЪБРАНИЯ на всички участници на сдружението според принципите на пряката демокрация и федерализма (равнопоставеност и автономност на участниците). Стремежът е към приемане на решения с консенсус.
Всеки елемент, постоянен или временен, е материализиран СВОБОДЕН ДОГОВОР на всички свои участници.
Под “участници” разбираме свободни личности или техни колективи, обединени за решаване на определени задачи (производство, потребление, културни интереси, защита и др.).
Числените (по брой персонални и колективни участници) размери на всеки елемент се определят от неговата способност за адекватно реагиране на ситуации, превантивно действие за избягване на проблеми и конструктивно вземане на решения.
Основни елементи:
--- трудови колективи на производители (ПК) и техни федерации (ФПК);
(едно предприятие може да се състои от един ПК или микрофедерация от такива)
--- потребителски съвети (ПС) и техни федерации (ФПС);
(ПС могат да обединяват работници в рамките на едно или няколко предприятия, както и в едно предприятие да има няколко ПС; също такива съвети се формират на базата на ТС)
--- териториални сдружения (ТС) и техни федерации (ФТС);
--- “клубове по интереси” (КИ) и “проекти за реализиране” (ПР – временни сдружения).
Основни свободи на действие и сфери на отговорност:
--- ПК се грижат за производството на блага, организират протичане на технологичните процеси, при необходимост избират ситуационни лидери и отговорници със строго определени рамки на пълномощия за оперативно реагиране в конкретни ситуации; ПК формират свои милиции за опазване на реда и осигуряване на безопасността на производството; ПК съставят собствени ПС или се присъединяват към вече съществуващи.
ПК поддържат свои научни лаборатории (със статус на самостоятелни елементи, т.е. свободни да се обединяват в собствени федерации) и подсигуряват обучението на кадри за тях, както и медицински заведения (отново със статус на самостоятелни елементи и отново с грижата за обучение на специалисти).
Научните, инженерните и медицинските елементи могат да се смятат за производители на специфични услуги, а значи и отношенията им с другите елементи се изграждат според схемата на взаимодействие “производител – потребител”.
Федерациите на ПК служат за сътрудничество и взаимопомощ, за разпределение на възложените от потребителите задачи; могат да се формират (и съответно дублират: един ПК е участник в няколко ФПК) по регион, по бранш, по веригата “изходна суровина – краен потребителски продукт или услуга”.
Федерациите водят статистика на производството, използваните ресурси, изпълнените поръчки. Тези данни, както и всяка друга информация, се публикуват на общодостъпен информационен ресурс (интернет или неговия наследник, разнообразните комуникационни мрежи)
--- ПС подават към производителите своите поръчки за потребителски изделия и услуги; поръчките обхващат определен срок, може да бъдат адресирани до конкретен ПК или общо към цялата ФПК; потребителските съвети контролират качеството, количеството и сроковете за изпълнение и доставка; поддържат пряк контакт с производителите относно коригиране на заявените поръчки, нуждата на производителите от помощ, предложенията на производителите за нови артикули, а също така и за решаване на спорове и превантивно реагиране на евентуални проблеми.
ПС може да стопанисват складове, транспортни звена и друга необходима им логистика.
ПС водят статистика на потреблението и публикуват данните на общодостъпен инфоресурс за сравнение с данните, постъпващи от производителите.
Федерациите на ПС служат за сътрудничество и взаимопомощ между потребителите, синхронизиране на интереси и възможности на големи територии и в големи маси хора. Функционално заместват капиталистическата търговия и конкурентния пазар.
Поръчките на ФПС към ФПК определят икономиката като планова (но не командно-административна поради липсата на администрация и йерархия), а разпределението – според потребностите на всеки човек, така както той сам ги преценява, и реалните възможности на материално-техническата база.
--- ТС отговарят за реда и състоянието на територията, на която живеят хората, сключили помежду си местния СВОБОДЕН ДОГОВОР. ТС уреждат проблемите на съвместното жителство и взаимно погаждане; формират териториални милиции (включващи всички жители на дадена територия) със задачи опазване на реда и реагиране при бедствия, аварии и спешна медицинска помощ (оперативните щабове на милициите, също както при милициите към предприятията, са пряко подчинени на ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ на ТС); имат решаващата дума за изграждане на инфраструктурни обекти и начина им на поддръжка и функциониране. Под техен пряк контрол се намират инсталациите за рециклиране и вредните емисии на стопански и други обекти.
ТС уреждат начините за земеползване – селско стопанство, жилищни зони, резервати, добив на ресурси.
ТС формират необходимите на населението ПС, осигуряват база и ресурси на КИ и ПР, с целите и дейността на които в своята сфера на отговорност са съгласни или поне нямат възражения. ТС осигуряват при съдействието на ПК съществуването на общообразователната мрежа, която прелива в подготовка на нужните за обществото кадри според доброволното желание на учащите се. Анархическата образователна система не се разделя рязко на нива (начално, основно, средно, специално, висше и академично), не отделя обучението от всекидневния живот и не носи принудителен характер.
Собствеността в анархическото общество е лична и обществена, така че всеки структурен елемент ползва и стопанисва обект или територия, без да ги “владее” в капиталистическия и сегашен юридически смисъл.
Границите на териториите на отговорност между близки и далечни ТС се уреждат в рамките на териториални федерации със съответната система СВОБОДНИ ДОГОВОРИ, които заместват държавното законодателство.
Федерациите служат за взаимопомощ и сътрудничество между отделните територии, за изравняването на благосъстоянието на населението от регион в регион, за диалог с федерациите на потребителите и федерациите на производителите.
ФТС водят статистика по показателите на своите основни дейности, като публикуват данните на общодостъпен информационен ресурс.
Териториалните и заводските милиции формират собствени федерации (Мрежа за противодействие) с цел стратегическо планиране на действия по външна и вътрешна отбрана, взаимопомощ и съдействие при изглаждане на конфликти и реагиране при бедствия и аварии. Милициите се опират на концепцията “въоръжен народ”, участието в тях е доброволно, отговорниците (командирите) пряко се избират от своите подчинени, а съгласуваността и ефективността на действията им разчита на самодисциплината на участниците в отрядите. Участието в милицията не се смята за професия, а за общественополезна дейност.
--- клубове и проекти – поемат всички останали (нестопански, некомунални и несилови) области на дейности, обединяват се във федерации за съгласуване, координация и диалог с другите федерации.
За “клуб” или “перманентен проект” може да се смята междуфедеративната статистика, която служи като стопанска и ресурсна карта на обществото, дава ориентир както на производителите за техните възможности да изпълняват поръчки, така и на потребителите да съставят заявките си отговорно.
Всички условно отделени структурни елементи и техните федерации не са отделни “племена” или друга форма на човешки общности, изолирана от останалите. Всеки един човек едновременно е производител, потребител, участник в доброволните отряди на милицията, има глас в общото събрание на своето териториално сдружение, членува в един или повече клубове. Взаимната обвързаност, без тя да се превръща в еднопосочна зависимост на едни от други, което влече появата на привилегии и потисничество за запазването им, споява анархичното общество наред с разбирането, че свободата на индивида гарантира свободата на обществото.
СТРУКТУРА:
Всеки елемент (сдружение) се управлява от Съвети, или с други думи, ОБЩИ СЪБРАНИЯ на всички участници на сдружението според принципите на пряката демокрация и федерализма (равнопоставеност и автономност на участниците). Стремежът е към приемане на решения с консенсус.
Всеки елемент, постоянен или временен, е материализиран СВОБОДЕН ДОГОВОР на всички свои участници.
Под “участници” разбираме свободни личности или техни колективи, обединени за решаване на определени задачи (производство, потребление, културни интереси, защита и др.).
Числените (по брой персонални и колективни участници) размери на всеки елемент се определят от неговата способност за адекватно реагиране на ситуации, превантивно действие за избягване на проблеми и конструктивно вземане на решения.
Основни елементи:
--- трудови колективи на производители (ПК) и техни федерации (ФПК);
(едно предприятие може да се състои от един ПК или микрофедерация от такива)
--- потребителски съвети (ПС) и техни федерации (ФПС);
(ПС могат да обединяват работници в рамките на едно или няколко предприятия, както и в едно предприятие да има няколко ПС; също такива съвети се формират на базата на ТС)
--- териториални сдружения (ТС) и техни федерации (ФТС);
--- “клубове по интереси” (КИ) и “проекти за реализиране” (ПР – временни сдружения).
Основни свободи на действие и сфери на отговорност:
--- ПК се грижат за производството на блага, организират протичане на технологичните процеси, при необходимост избират ситуационни лидери и отговорници със строго определени рамки на пълномощия за оперативно реагиране в конкретни ситуации; ПК формират свои милиции за опазване на реда и осигуряване на безопасността на производството; ПК съставят собствени ПС или се присъединяват към вече съществуващи.
ПК поддържат свои научни лаборатории (със статус на самостоятелни елементи, т.е. свободни да се обединяват в собствени федерации) и подсигуряват обучението на кадри за тях, както и медицински заведения (отново със статус на самостоятелни елементи и отново с грижата за обучение на специалисти).
Научните, инженерните и медицинските елементи могат да се смятат за производители на специфични услуги, а значи и отношенията им с другите елементи се изграждат според схемата на взаимодействие “производител – потребител”.
Федерациите на ПК служат за сътрудничество и взаимопомощ, за разпределение на възложените от потребителите задачи; могат да се формират (и съответно дублират: един ПК е участник в няколко ФПК) по регион, по бранш, по веригата “изходна суровина – краен потребителски продукт или услуга”.
Федерациите водят статистика на производството, използваните ресурси, изпълнените поръчки. Тези данни, както и всяка друга информация, се публикуват на общодостъпен информационен ресурс (интернет или неговия наследник, разнообразните комуникационни мрежи)
--- ПС подават към производителите своите поръчки за потребителски изделия и услуги; поръчките обхващат определен срок, може да бъдат адресирани до конкретен ПК или общо към цялата ФПК; потребителските съвети контролират качеството, количеството и сроковете за изпълнение и доставка; поддържат пряк контакт с производителите относно коригиране на заявените поръчки, нуждата на производителите от помощ, предложенията на производителите за нови артикули, а също така и за решаване на спорове и превантивно реагиране на евентуални проблеми.
ПС може да стопанисват складове, транспортни звена и друга необходима им логистика.
ПС водят статистика на потреблението и публикуват данните на общодостъпен инфоресурс за сравнение с данните, постъпващи от производителите.
Федерациите на ПС служат за сътрудничество и взаимопомощ между потребителите, синхронизиране на интереси и възможности на големи територии и в големи маси хора. Функционално заместват капиталистическата търговия и конкурентния пазар.
Поръчките на ФПС към ФПК определят икономиката като планова (но не командно-административна поради липсата на администрация и йерархия), а разпределението – според потребностите на всеки човек, така както той сам ги преценява, и реалните възможности на материално-техническата база.
--- ТС отговарят за реда и състоянието на територията, на която живеят хората, сключили помежду си местния СВОБОДЕН ДОГОВОР. ТС уреждат проблемите на съвместното жителство и взаимно погаждане; формират териториални милиции (включващи всички жители на дадена територия) със задачи опазване на реда и реагиране при бедствия, аварии и спешна медицинска помощ (оперативните щабове на милициите, също както при милициите към предприятията, са пряко подчинени на ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ на ТС); имат решаващата дума за изграждане на инфраструктурни обекти и начина им на поддръжка и функциониране. Под техен пряк контрол се намират инсталациите за рециклиране и вредните емисии на стопански и други обекти.
ТС уреждат начините за земеползване – селско стопанство, жилищни зони, резервати, добив на ресурси.
ТС формират необходимите на населението ПС, осигуряват база и ресурси на КИ и ПР, с целите и дейността на които в своята сфера на отговорност са съгласни или поне нямат възражения. ТС осигуряват при съдействието на ПК съществуването на общообразователната мрежа, която прелива в подготовка на нужните за обществото кадри според доброволното желание на учащите се. Анархическата образователна система не се разделя рязко на нива (начално, основно, средно, специално, висше и академично), не отделя обучението от всекидневния живот и не носи принудителен характер.
Собствеността в анархическото общество е лична и обществена, така че всеки структурен елемент ползва и стопанисва обект или територия, без да ги “владее” в капиталистическия и сегашен юридически смисъл.
Границите на териториите на отговорност между близки и далечни ТС се уреждат в рамките на териториални федерации със съответната система СВОБОДНИ ДОГОВОРИ, които заместват държавното законодателство.
Федерациите служат за взаимопомощ и сътрудничество между отделните територии, за изравняването на благосъстоянието на населението от регион в регион, за диалог с федерациите на потребителите и федерациите на производителите.
ФТС водят статистика по показателите на своите основни дейности, като публикуват данните на общодостъпен информационен ресурс.
Териториалните и заводските милиции формират собствени федерации (Мрежа за противодействие) с цел стратегическо планиране на действия по външна и вътрешна отбрана, взаимопомощ и съдействие при изглаждане на конфликти и реагиране при бедствия и аварии. Милициите се опират на концепцията “въоръжен народ”, участието в тях е доброволно, отговорниците (командирите) пряко се избират от своите подчинени, а съгласуваността и ефективността на действията им разчита на самодисциплината на участниците в отрядите. Участието в милицията не се смята за професия, а за общественополезна дейност.
--- клубове и проекти – поемат всички останали (нестопански, некомунални и несилови) области на дейности, обединяват се във федерации за съгласуване, координация и диалог с другите федерации.
За “клуб” или “перманентен проект” може да се смята междуфедеративната статистика, която служи като стопанска и ресурсна карта на обществото, дава ориентир както на производителите за техните възможности да изпълняват поръчки, така и на потребителите да съставят заявките си отговорно.
Всички условно отделени структурни елементи и техните федерации не са отделни “племена” или друга форма на човешки общности, изолирана от останалите. Всеки един човек едновременно е производител, потребител, участник в доброволните отряди на милицията, има глас в общото събрание на своето териториално сдружение, членува в един или повече клубове. Взаимната обвързаност, без тя да се превръща в еднопосочна зависимост на едни от други, което влече появата на привилегии и потисничество за запазването им, споява анархичното общество наред с разбирането, че свободата на индивида гарантира свободата на обществото.
събота, 8 януари 2011 г.
106 години от ПЪРВАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ
106 години от ПЪРВАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ
по материали от книгата на Всеволод Волин “Неизвестната революция”
(статията със съкращения е публикувана във в. "Свободна мисъл")
------------
Всеволод Волин – руски революционер (1882 – 1945), отначало есер (1904), през 1911 – анархист; участник в създаването на първия работнически Съвет (1905), сътрудничил с Нестор Махно и вестник “Набат” (1920), арестуван от болшевиките, освободен поради протести на европейските анархисти, но прогонен от страната. В емиграция работи със Себастиан Фор, пише предговор на книгата на Аршинов за историята на Махновското движение. Умира от туберкулоза във Франция.
------------
На 9 януари (22 по нов стил) 1905, неделя, в Петербург хиляди работници, мнозина заедно със семействата си, се обличат празнично и тръгват към Дворцовия площад.
Още по пътя те попадат на военни и полицейски патрули, които откриват стрелба. Повечето куршуми свирят над главите на хората, но има ранени и убити. Объркани и разгневени, работниците все пак продължават към Зимния дворец, където се струпват, по различни оценки, между 20 и 140 хиляди души.
Целта им не е да събарят царщината. Не, те носят хоругви, икони, портрети на Николай ІІ. Пеят псалми и “Боже, царя пази”. Съставили са петиция, в която молят бащицата да прояви милост и да подобри непоносимите им условия на живот. Руският император обаче не е в двореца. Той е напуснал столицата няколко дни преди това, нареждайки на полицията и войската да “прекратят метежа”. Ето защо строените пред двореца войници, обилно почерпени по нареждане на началството с водка, не се колебаят. “Прицели се! Огън!”
Работниците няма накъде да бягат – подстъпите към площада са задръстени от народ, улиците са запречени. Залп след залп. Кръв по снега, по иконите, по портретите на царя. Десетки загиват, притиснати, задушени, повалени и стъпкани от тълпата.
На следващия ден правителството съобщава за едва стотина убити и около триста ранени. Но според свидетелства на чуждестранни журналисти, жертвите варират между хиляда и близо пет хиляди души убити и ранени.
До края на същия 9 януари на отделни места в Северната столица се правят опити за издигане на барикади, но конна полиция прогонва протестиращите.
В историята този ден остава като “руската Кървава неделя”.
По цялата страна отекват отрезвяващите думи “НИЕ НЯМАМЕ ЦАР!”
В началото на ХХ век руската икономика рязко дръпва напред – прогрес, останал общо взето незабелязан от света, а и по-късно отричан в болшевишката историография. От 1900 до 1905 добивът на нефт, въглища, производството на стомана и чугун стремително нарастват, приближават се до нивата на западните страни. Развива се инфраструктурата – транспорт, съобщения. Големите градове се сдобиват с промишлени зони с по хиляди и десетки хиляди работници. Формират се цели индустриални региони. Към 1905-а работническата класа достига до 3 милиона души. Наред със стопанският, настъпва и социален възход. Последното десетилетие на ХІХ век бележи значителни успехи в областта на образованието, ограмотяването на деца и възрастни, широки възможности за самообразоване. Цензурата не е успявала да се справи с потока свободомислеща литература. Университетите и висшите училища се радват на автономия вследствие на реформите на убития от народоволци Александър ІІ Освободител. Усилията на Александър ІІІ и Николай ІІ да потиснат либералния дух в академичните среди не успяват. Самата дума “студент” тогава е синоним на “бунтар”. От началото на века студенти и по-образовани работници редовно устройват протести и предизвикват различни вълнения. Като цяло руската интелигенция е революционно настроена, или поне съчувства на идеите за ограничаване и даже премахване на монархията. В много отношения възгледите за правата на жените, расовата и националната търпимост, схващанията за демократичните принципи на образованите руснаци превъзхождат нивото на интелигенцията в Европа и Америка.
При все това, 175-те милиона селяни са далеч от революционни помисли. Ала и сред тях расте недоволство, породено от мизерия и липса на земя – след отмяната на крепостното право през 1861 са раздадени мизерни площи, които поради демографски и икономически причини намаляват в отделните стопанства. Но това парадоксално се съчетава с вярата, че “царят и добър, царедворците го лъжат”. Омразата е насочена срещу землевладелците-помешчици. Още повече, че уж отменените от 1863 телесни наказания се практикуват чак до 1904. Подобни настроения преобладават и сред работническата класа.
Усещайки признаците на бурята, самодържавието се мъчи да отклони народния гняв, поощрявайки и дори пряко организирайки погроми срещу етнически малцинства, особено евреите (Кишинев, 1903).
Когато и този отдушник на напрежение не помага, полицейските власти предприемат един хитър според тях ход – решават да организират послушен им работнически съюз, ръководен от верни на режима лидери. Размахът на движението обаче излиза извън контрол, макар и да следва внушените им отгоре инструкции да се ограничава с искания изключително по битовото положение и условията на труд, без никаква политика. През декември 1904 легалното работническо движение точно това прави – пред дирекцията на Путиловския завод са поставени редица достатъчно умерени предложения за реформи, но те са високомерно отхвърлени. Започва стачка – следват уволнения. Ядосани, работниците стигат до идеята за петиция до царя, в която да обяснят на самодържеца, че фабрикантите ги потискат.
Без никаква ирония можем да кажем, че текстът й е трогателен. Първоначално тя е много умерена и верноподаническа. Но крайният вариант, под влиянието на партията на социалистите-революционери (есери), оставайки миролюбив по форма, иска от царя ни повече ни по-малко разрушаване на основите на самодържавието.
В отговор – кървава баня.
На следващия ден никой в Петербург не излиза на работа. Масовата стачка парализира целия регион. Именно тогава, за координация на действията и за подпомагане на стачкуващите работници, възниква идеята за Съвети на трудещите се, оглавени от интелигенцията с либерални и направо революционни възгледи. Тази идея е напълно вън от партийната пропаганда както на есерите, така и на социалдемократите (през 1903 вече разделени на болшевики и меншевики). Като цяло партиите проспиват Първата руска революция. Всъщност, освен двете нелегални социалистически сили, партиите се появяват вследствие на нея (от крайно реакционни монархистки, през буржоазно-либерални конституционни, до крайни републиканци).
Работническите Съвети са едно от постиженията на 1905 година. Творческата инициатива на масите намира своята организационна форма.
Размириците се съчетават с позорното поражение в Руско-японската война през пролетта. Царското правителство губи доверието на Запада, а се нуждае от кредит. Лятото и есента избухват бунтове в армията и флота, сред които най-известна е епопеята на броненосеца “Потьомкин”. В градовете се стига до сблъсъци с жандармерията, строят се барикади. В селата пламват въстания с убийства на помешчици и подялба на техните земи.
В средата на октомври се провежда небивала всеобща стачка – и правителството отстъпва. Царят публикува на 17 октомври Манифест, с който признава някои граждански свободи, а дори и намеква за конституция.
От този момент нататък революцията бележи спад. Огромното мнозинство решава, че е постигнало победа, не се подлъгват единствено най-радикализираните. Именно те се сражават пред декември на барикадите в Москва, вдигат бунтове в Кронщадт и Свеаборг, отново в Черноморския флот (бунтът на лейтенант Шмидт).
Но на този етап революционният порив е изчерпан. Надежди се възлагат върху Държавната Дума (имитация на парламент) и върху партийната дейност.
Още на следващата година, след като показва на Запада, че революцията е овладяна, и така получава необходимия заем, царизмът преминава в настъпление. Отново са забранени социалистическите партии и техният печат, свирепства цензура, полицията провежда масови арести. Думските депутати са твърде опозиционно настроени към режима. Думата е разпускана три пъти, три пъти е променян избирателният закон, за да се осигури послушен на режима състав.
Въпреки това, самото й съществуване вече е успех по онова време.
Друг важен момент е масовизирането на анархистките възгледи, които до онзи момент са оставали мироглед на твърде ограничен кръг хора. В реалната борба и организационна дейност, в открити битки с режима и атентати срещу най-омразните фигури на царизма анархистите спечелват авторитет, избистрят идеологията си на практика.
За съжаление, не се появяват масови работнически организации, синдикати с революционна идеология. По този начин народът остава податлив на партийно водачество и това проличава в хода на събитията от 1917-а.
Революцията от 1905 обаче не е умъртвена. Тя остава да тлее в умовете на хората, продължава в съзнанието им. Затова, когато започва Първата световна война, руското общество, с багажа на този изстрадан, отчасти положителен, отчасти горчиво негативен опит, получава и повод, и оръжие за подновяване на борбата.
.
по материали от книгата на Всеволод Волин “Неизвестната революция”
(статията със съкращения е публикувана във в. "Свободна мисъл")
------------
Всеволод Волин – руски революционер (1882 – 1945), отначало есер (1904), през 1911 – анархист; участник в създаването на първия работнически Съвет (1905), сътрудничил с Нестор Махно и вестник “Набат” (1920), арестуван от болшевиките, освободен поради протести на европейските анархисти, но прогонен от страната. В емиграция работи със Себастиан Фор, пише предговор на книгата на Аршинов за историята на Махновското движение. Умира от туберкулоза във Франция.
------------
На 9 януари (22 по нов стил) 1905, неделя, в Петербург хиляди работници, мнозина заедно със семействата си, се обличат празнично и тръгват към Дворцовия площад.
Още по пътя те попадат на военни и полицейски патрули, които откриват стрелба. Повечето куршуми свирят над главите на хората, но има ранени и убити. Объркани и разгневени, работниците все пак продължават към Зимния дворец, където се струпват, по различни оценки, между 20 и 140 хиляди души.
Целта им не е да събарят царщината. Не, те носят хоругви, икони, портрети на Николай ІІ. Пеят псалми и “Боже, царя пази”. Съставили са петиция, в която молят бащицата да прояви милост и да подобри непоносимите им условия на живот. Руският император обаче не е в двореца. Той е напуснал столицата няколко дни преди това, нареждайки на полицията и войската да “прекратят метежа”. Ето защо строените пред двореца войници, обилно почерпени по нареждане на началството с водка, не се колебаят. “Прицели се! Огън!”
Работниците няма накъде да бягат – подстъпите към площада са задръстени от народ, улиците са запречени. Залп след залп. Кръв по снега, по иконите, по портретите на царя. Десетки загиват, притиснати, задушени, повалени и стъпкани от тълпата.
На следващия ден правителството съобщава за едва стотина убити и около триста ранени. Но според свидетелства на чуждестранни журналисти, жертвите варират между хиляда и близо пет хиляди души убити и ранени.
До края на същия 9 януари на отделни места в Северната столица се правят опити за издигане на барикади, но конна полиция прогонва протестиращите.
В историята този ден остава като “руската Кървава неделя”.
По цялата страна отекват отрезвяващите думи “НИЕ НЯМАМЕ ЦАР!”
В началото на ХХ век руската икономика рязко дръпва напред – прогрес, останал общо взето незабелязан от света, а и по-късно отричан в болшевишката историография. От 1900 до 1905 добивът на нефт, въглища, производството на стомана и чугун стремително нарастват, приближават се до нивата на западните страни. Развива се инфраструктурата – транспорт, съобщения. Големите градове се сдобиват с промишлени зони с по хиляди и десетки хиляди работници. Формират се цели индустриални региони. Към 1905-а работническата класа достига до 3 милиона души. Наред със стопанският, настъпва и социален възход. Последното десетилетие на ХІХ век бележи значителни успехи в областта на образованието, ограмотяването на деца и възрастни, широки възможности за самообразоване. Цензурата не е успявала да се справи с потока свободомислеща литература. Университетите и висшите училища се радват на автономия вследствие на реформите на убития от народоволци Александър ІІ Освободител. Усилията на Александър ІІІ и Николай ІІ да потиснат либералния дух в академичните среди не успяват. Самата дума “студент” тогава е синоним на “бунтар”. От началото на века студенти и по-образовани работници редовно устройват протести и предизвикват различни вълнения. Като цяло руската интелигенция е революционно настроена, или поне съчувства на идеите за ограничаване и даже премахване на монархията. В много отношения възгледите за правата на жените, расовата и националната търпимост, схващанията за демократичните принципи на образованите руснаци превъзхождат нивото на интелигенцията в Европа и Америка.
При все това, 175-те милиона селяни са далеч от революционни помисли. Ала и сред тях расте недоволство, породено от мизерия и липса на земя – след отмяната на крепостното право през 1861 са раздадени мизерни площи, които поради демографски и икономически причини намаляват в отделните стопанства. Но това парадоксално се съчетава с вярата, че “царят и добър, царедворците го лъжат”. Омразата е насочена срещу землевладелците-помешчици. Още повече, че уж отменените от 1863 телесни наказания се практикуват чак до 1904. Подобни настроения преобладават и сред работническата класа.
Усещайки признаците на бурята, самодържавието се мъчи да отклони народния гняв, поощрявайки и дори пряко организирайки погроми срещу етнически малцинства, особено евреите (Кишинев, 1903).
Когато и този отдушник на напрежение не помага, полицейските власти предприемат един хитър според тях ход – решават да организират послушен им работнически съюз, ръководен от верни на режима лидери. Размахът на движението обаче излиза извън контрол, макар и да следва внушените им отгоре инструкции да се ограничава с искания изключително по битовото положение и условията на труд, без никаква политика. През декември 1904 легалното работническо движение точно това прави – пред дирекцията на Путиловския завод са поставени редица достатъчно умерени предложения за реформи, но те са високомерно отхвърлени. Започва стачка – следват уволнения. Ядосани, работниците стигат до идеята за петиция до царя, в която да обяснят на самодържеца, че фабрикантите ги потискат.
Без никаква ирония можем да кажем, че текстът й е трогателен. Първоначално тя е много умерена и верноподаническа. Но крайният вариант, под влиянието на партията на социалистите-революционери (есери), оставайки миролюбив по форма, иска от царя ни повече ни по-малко разрушаване на основите на самодържавието.
В отговор – кървава баня.
На следващия ден никой в Петербург не излиза на работа. Масовата стачка парализира целия регион. Именно тогава, за координация на действията и за подпомагане на стачкуващите работници, възниква идеята за Съвети на трудещите се, оглавени от интелигенцията с либерални и направо революционни възгледи. Тази идея е напълно вън от партийната пропаганда както на есерите, така и на социалдемократите (през 1903 вече разделени на болшевики и меншевики). Като цяло партиите проспиват Първата руска революция. Всъщност, освен двете нелегални социалистически сили, партиите се появяват вследствие на нея (от крайно реакционни монархистки, през буржоазно-либерални конституционни, до крайни републиканци).
Работническите Съвети са едно от постиженията на 1905 година. Творческата инициатива на масите намира своята организационна форма.
Размириците се съчетават с позорното поражение в Руско-японската война през пролетта. Царското правителство губи доверието на Запада, а се нуждае от кредит. Лятото и есента избухват бунтове в армията и флота, сред които най-известна е епопеята на броненосеца “Потьомкин”. В градовете се стига до сблъсъци с жандармерията, строят се барикади. В селата пламват въстания с убийства на помешчици и подялба на техните земи.
В средата на октомври се провежда небивала всеобща стачка – и правителството отстъпва. Царят публикува на 17 октомври Манифест, с който признава някои граждански свободи, а дори и намеква за конституция.
От този момент нататък революцията бележи спад. Огромното мнозинство решава, че е постигнало победа, не се подлъгват единствено най-радикализираните. Именно те се сражават пред декември на барикадите в Москва, вдигат бунтове в Кронщадт и Свеаборг, отново в Черноморския флот (бунтът на лейтенант Шмидт).
Но на този етап революционният порив е изчерпан. Надежди се възлагат върху Държавната Дума (имитация на парламент) и върху партийната дейност.
Още на следващата година, след като показва на Запада, че революцията е овладяна, и така получава необходимия заем, царизмът преминава в настъпление. Отново са забранени социалистическите партии и техният печат, свирепства цензура, полицията провежда масови арести. Думските депутати са твърде опозиционно настроени към режима. Думата е разпускана три пъти, три пъти е променян избирателният закон, за да се осигури послушен на режима състав.
Въпреки това, самото й съществуване вече е успех по онова време.
Друг важен момент е масовизирането на анархистките възгледи, които до онзи момент са оставали мироглед на твърде ограничен кръг хора. В реалната борба и организационна дейност, в открити битки с режима и атентати срещу най-омразните фигури на царизма анархистите спечелват авторитет, избистрят идеологията си на практика.
За съжаление, не се появяват масови работнически организации, синдикати с революционна идеология. По този начин народът остава податлив на партийно водачество и това проличава в хода на събитията от 1917-а.
Революцията от 1905 обаче не е умъртвена. Тя остава да тлее в умовете на хората, продължава в съзнанието им. Затова, когато започва Първата световна война, руското общество, с багажа на този изстрадан, отчасти положителен, отчасти горчиво негативен опит, получава и повод, и оръжие за подновяване на борбата.
.
четвъртък, 16 декември 2010 г.
сряда, 8 декември 2010 г.
календар 2011
джобно календарче
стенен вертикален
стенен хоризонталенна когото му се харесат, да ги ползва със здраве!
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
5 "за" - 5 "против"
Анархизмът е “ЗА”:
--- свобода;
--- солидарност;
--- справедливост;
--- равенство;
--- федерализъм.
Анархистите са последователно “ПРОТИВ”:
--- държавата, самата идея за власт;
--- експлоатацията и позволяващата това частна собственост;
--- дискриминацията;
--- централизацията, монополизма;
--- всички идеологии, които обосновават съществуването и дори необходимостта от изброените в списъка "ПРОТИВ" практики и институции.
------------------------------------------------------------------------------------------------
СВОБОДА означава:
-- липса на забрани и ограничения;
-- възможност за реален избор между повече от една позитивни алтернативи (а не между добро и лошо, или от двете злини по-малката);
-- поемане на отговорност;
-- липса на принуда и насилие - никой свободен човек не може да бъде каран насила да участва в обществени мероприятия, дейности и структури, ако не е убеден в тяхната полезност и необходимост.
-- право на сдружаване с други свободни хора с цел задоволяване на материални и духовни потребности, за извършване на стопанска, културна и други дейности;
-- право на лична инициатива, която се съобразява единствено със свободата на другите.
Регулирането на взаимоотношенията между свободните хора става посредством “свободен договор”, който се подчинява единствено на приети от сключващите този договор страни правила, без да му се налагат нормативи “отгоре” или по силата на някакви превърнали се в навик, в стереотип, “традиции”. Свободният договор винаги важи за определен срок, винаги може да бъде променен или прекратен по взаимно съгласие.
СОЛИДАРНОСТ - алтернатива на крайния индивидуализъм, принцип на взаимната помощ.
През зимата вълците се събират в глутници, за да ловуват по-успешно. Прелетните птици образуват ята, за да им е по-леко да преодоляват големите разстояния, изискващи пълна мобилизация на организма на всяка една от тях. Широко е разпространено явлението “симбиоза”, толкова тясно взаимодействие между представители на различни биологични видове, че те вече органично не могат да просъществуват един без друг.
СПРАВЕДЛИВОСТТА регулира свободата на личността с функционирането й като солидарна с другите част от обществото. Справедливостта не е отвлечено и чисто субективно понятие. Тя се формулира в известната максима: “Не прави на другите онова, което не искаш да сторят на теб”. Анархистите обаче предпочитат конструктивната форма на този принцип: “Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб”.
Освен че хармонизира обществените отношения, принципът на справедливостта дава възможност да противостоим на нежелани, асоциални постъпки и явления. И наистина, ако някой злосторник постъпва спрямо нас в наша вреда, това означава, че той ни подканва да му отвърнем със същото. Разбира се, въпрос на такт и преценка е да изберем силата на противодействието, но във всеки случай анархистите не са съгласни да следват изгодната за властниците религиозна повеля: “Подложи и другата си страна за шамар”.
Свободата, солидарността и справедливостта логично ни отвеждат към следващото “ЗА” на анархизма – РАВЕНСТВОТО:
--- равноценност на личността и обществото (което ще рече, че не съществуват такива “обществени интереси”, в името на които личността трябва да бъде ограничена или жертвана;
--- равен достъп до всички материални и идеални блага според потребностите на човека;
--- липса на групови привилегии, всеки се оценява според своите дела, а не поради принадлежност, особено когато той не е имал реален избор за тази принадлежност.
Съчетанието на свобода, солидарност, справедливост и равенство води до интернационализъм, уважение към чужди култури и имунитет срещу омраза, която толкова ловко и умело се използва от властниците, за да водят войни, в които загиват най-вече онези, които насетне няма да бъдат допуснати до подялбата на спечелената с кръв и разрушения плячка.
ФЕДЕРАЛИЗМЪТ е начин на функциониране на безвластното общество. Свободната инициатива, свободният договор водят до образуване на отворени колективи, които образуват сдружения на производители и потребители. Също така осъществен свободен договор са териториалните общини, които уреждат взаимоотношенията по доброволно избрано местоживеене. Всички тези структури взаимодействат ФЕДЕРАЛИСТИЧНО, тоест без ексклузивен ръководен център, при пълно равноправие помежду си. Федералната структурна организация е мрежова организация, при която всеки един неин възел със съгласие на останалите може да бъде инициатор на мероприятие, проект, акция за справяне със стихийно бедствие, голяма промишлена авария или масова агресия отвън. Федерализмът е гъвкава структура, която допуска РАЗНООБРАЗИЕ, конкуренция на идеи, а не на хора, усъвършенстването им и прилагането им за благото на всички. По този начин личното благо, което винаги е най-силно мотивирано, се осъществява в контекста на общото благо, не и за сметка на благото на околните.
***
Държавата и властта са отрицание на идеята за свобода. Властта е начин да се вземат общественозначими решения плюс механизъм за принуда тези решения да се изпълняват независимо дали сме съгласни с тях или не, дали ги намираме за разумни или пък безумни.
От своя страна държавата пък е инструмент за доминиране на имотната класа да живее за сметка на чужд труд, за сметка на чужда мизерия. Непрекъснато ни натрапват самата дума "държава" като синоним на "страна", та дори и на "народ". Докато лесно можем да се убедим, че държавата се състои от политици, от бизнесмени, от чиновници (често в едно лице). Но не и от граждани извън тези групи. Внушава ни се, че заедно с доминиращата класа сме "от един отбор". Но нима НАИСТИНА е така?
Държава значи данъци, вземат ги от нас, без да ни питат, а после ги харчат, отново без да ни питат как и за какво.
Държавата – това са законите, защото ги приемат отново без наше участие.
(Лъжата тук е "представителна демокрация". Уж "участваме" в управлението, като избираме депутати, обаче на практика всеки политик, влязъл във властта, забравя предизборните си обещания. Който не ги забравя, бива изтласкван от доминиращата класа. И по време на мандата ситуацията твърде малко се различава от една обикновена деспотия.)
Държавата – това съдебната система, защото не избираме кой да ни съди и кой да решава нашите спорове. Държавата – това са репресивните органи, защото те са изолирана от народа каста с извънредни пълномощия.
Експлоатацията пък е начинът на функциониране на капиталистическата система. Апологетите на капитализма често изтъкват, че те никого не карат да продава работната си сила, да продава времето от живота си. Но нима може да се нарече свободен един избор, който гласи: “Бачкай или умри от глад!”. Колкото до собствеността, особено едрата, надали може да се намери честно спечелена такава. Това не е собствеността на селянина, който с пот и кръв напоява земята си. Това не е собствеността на занаятчията, който се върти на шиш, за да изкара от труда си прехрана и достойни условия.
Най-силно, наред с експлоатацията, противоречи на справедливостта системата от привилегии, които неизбежно пораждат корупция. А където има привилегии, има и дискриминация. Дискриминация по често произволно избран признак, по приумица на властите. Много удобен за противниците на свободата инструмент за сеене на раздор, за насъскване на хората едни срещу други.
Централизмът и монополизмът от друга страна прилича на тежка и тромава машина, която непрекъснато изостава от живота, от новото, което се появява в него. Тази машина органично не е способна да спре – има твърде голяма инерция. Тази машина органично не е способна да се престроява според актуалното, защото това би значило нейните “оператори” – бюрократи, бизнесмени, политици, - да се лишат от уютната си обстановка. Затова тази машина мачка и осакатява, задържа развитието на производителните сили, унищожава излишъците от блага, от които зависи живота на някои хора, защото тя може да работи и да се налага само когато благата са в недостиг. При изобилие никой човек със здрав разсъдък не би й се подчинявал.
Затова здравият разсъдък на хората е подложен на отровното въздействие на реакционни идеологии, които по най-различен начин се опитват да деформират ценностната система на отделната личност и да развратят облика на обществените отношения.
Фашизмът и марксизмът проповядват идея за свръхценност на държавата. Очевидно е защо – за да се откажем от свободата и от стремежа да живеем според разбиранията си.
Национализмът и расизмът насаждат напълно лишено от научни аргументи чувство за превъзходство над други народи и раси. Очевидно е защо – за да не можем да се обединяваме, докато държавници и бизнесмени винаги намират начин да се споразумеят на наш гръб.
Религията в лицето на своите йерархични структури, църквите, е още по-безочлив начин да се потиска рационалната и критична мисъл. Всяка една от религиите има свой вариант на новозаветната повеля: “Подчинявай се на власт всякаква, на онзи свят ще ти се въздаде”. Ала свещенослужителите и благославяната от тях власт, въпреки призивите си, предпочита да си получи въздаянието приживе. И то пак за наша сметка.
***
ИЗХОДЪТ от петте кръга на този организиран ад и преминаването към петте принципа на истинския социален прогрес е осъществим чрез:
--- пряко действие (без апели към институции, по принципа “права не се дават, права се вземат”);
--- класова борба (не по “рецептата” на марксистите, не чрез унищожаване на представителите на дадена класа, а чрез ликвидиране на базата за разделение на класи – това е стратегията; тактиката е да се борим за социалните си права и интереси);
--- самоорганизация на трудовите хора (истински синдикати, не съглашатели с работодателите и властите; комунални сдружения, а не домсъвети по Закона за етажната собственост; свободни кооперации, а не регистрирани фирми и акционерни дружества, които сами да се превърнат в експлоататори);
--- самообразование в критичен рационален дух (“Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство”);
--- социална революция (не завземане на властта, а нейната отмяна).
.
от моя блог на ЕФА http://anarhia.org/forum/
(статиите са на руски)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=3 принципи на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=4 власт
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=5 безпроцентни частни пари
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=20 мрежово паралелно анархообщество 1
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=21 мрежово паралелно анархообщество 2
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=22 паралелно общество (мрежа за противодействие)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=37 "вторият фронт" (евентуално малко полза от реформизма)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=83 земеползване и организация на общини/комуни
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=263 вяра и знание
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=283 вяра и знание 2 (защо съм против религията)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=293 още веднъж за принципите на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=303 технологии и социални отношения
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=313 еволюция и революция
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=438 за принципа "братство" (има ли нужда от него?)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=448 марксизмът е изначално властническа идеология!
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=477 науката и техниката на бъдещето (концепция за футуристично есе)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=513 вегетарианство и защита на животните
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=522 Пет "за" - пет "против"
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=538 революция и еволюция - измамни алтернативи
.
--- свобода;
--- солидарност;
--- справедливост;
--- равенство;
--- федерализъм.
Анархистите са последователно “ПРОТИВ”:
--- държавата, самата идея за власт;
--- експлоатацията и позволяващата това частна собственост;
--- дискриминацията;
--- централизацията, монополизма;
--- всички идеологии, които обосновават съществуването и дори необходимостта от изброените в списъка "ПРОТИВ" практики и институции.
------------------------------------------------------------------------------------------------
СВОБОДА означава:
-- липса на забрани и ограничения;
-- възможност за реален избор между повече от една позитивни алтернативи (а не между добро и лошо, или от двете злини по-малката);
-- поемане на отговорност;
-- липса на принуда и насилие - никой свободен човек не може да бъде каран насила да участва в обществени мероприятия, дейности и структури, ако не е убеден в тяхната полезност и необходимост.
-- право на сдружаване с други свободни хора с цел задоволяване на материални и духовни потребности, за извършване на стопанска, културна и други дейности;
-- право на лична инициатива, която се съобразява единствено със свободата на другите.
Регулирането на взаимоотношенията между свободните хора става посредством “свободен договор”, който се подчинява единствено на приети от сключващите този договор страни правила, без да му се налагат нормативи “отгоре” или по силата на някакви превърнали се в навик, в стереотип, “традиции”. Свободният договор винаги важи за определен срок, винаги може да бъде променен или прекратен по взаимно съгласие.
СОЛИДАРНОСТ - алтернатива на крайния индивидуализъм, принцип на взаимната помощ.
През зимата вълците се събират в глутници, за да ловуват по-успешно. Прелетните птици образуват ята, за да им е по-леко да преодоляват големите разстояния, изискващи пълна мобилизация на организма на всяка една от тях. Широко е разпространено явлението “симбиоза”, толкова тясно взаимодействие между представители на различни биологични видове, че те вече органично не могат да просъществуват един без друг.
СПРАВЕДЛИВОСТТА регулира свободата на личността с функционирането й като солидарна с другите част от обществото. Справедливостта не е отвлечено и чисто субективно понятие. Тя се формулира в известната максима: “Не прави на другите онова, което не искаш да сторят на теб”. Анархистите обаче предпочитат конструктивната форма на този принцип: “Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб”.
Освен че хармонизира обществените отношения, принципът на справедливостта дава възможност да противостоим на нежелани, асоциални постъпки и явления. И наистина, ако някой злосторник постъпва спрямо нас в наша вреда, това означава, че той ни подканва да му отвърнем със същото. Разбира се, въпрос на такт и преценка е да изберем силата на противодействието, но във всеки случай анархистите не са съгласни да следват изгодната за властниците религиозна повеля: “Подложи и другата си страна за шамар”.
Свободата, солидарността и справедливостта логично ни отвеждат към следващото “ЗА” на анархизма – РАВЕНСТВОТО:
--- равноценност на личността и обществото (което ще рече, че не съществуват такива “обществени интереси”, в името на които личността трябва да бъде ограничена или жертвана;
--- равен достъп до всички материални и идеални блага според потребностите на човека;
--- липса на групови привилегии, всеки се оценява според своите дела, а не поради принадлежност, особено когато той не е имал реален избор за тази принадлежност.
Съчетанието на свобода, солидарност, справедливост и равенство води до интернационализъм, уважение към чужди култури и имунитет срещу омраза, която толкова ловко и умело се използва от властниците, за да водят войни, в които загиват най-вече онези, които насетне няма да бъдат допуснати до подялбата на спечелената с кръв и разрушения плячка.
ФЕДЕРАЛИЗМЪТ е начин на функциониране на безвластното общество. Свободната инициатива, свободният договор водят до образуване на отворени колективи, които образуват сдружения на производители и потребители. Също така осъществен свободен договор са териториалните общини, които уреждат взаимоотношенията по доброволно избрано местоживеене. Всички тези структури взаимодействат ФЕДЕРАЛИСТИЧНО, тоест без ексклузивен ръководен център, при пълно равноправие помежду си. Федералната структурна организация е мрежова организация, при която всеки един неин възел със съгласие на останалите може да бъде инициатор на мероприятие, проект, акция за справяне със стихийно бедствие, голяма промишлена авария или масова агресия отвън. Федерализмът е гъвкава структура, която допуска РАЗНООБРАЗИЕ, конкуренция на идеи, а не на хора, усъвършенстването им и прилагането им за благото на всички. По този начин личното благо, което винаги е най-силно мотивирано, се осъществява в контекста на общото благо, не и за сметка на благото на околните.
***
Държавата и властта са отрицание на идеята за свобода. Властта е начин да се вземат общественозначими решения плюс механизъм за принуда тези решения да се изпълняват независимо дали сме съгласни с тях или не, дали ги намираме за разумни или пък безумни.
От своя страна държавата пък е инструмент за доминиране на имотната класа да живее за сметка на чужд труд, за сметка на чужда мизерия. Непрекъснато ни натрапват самата дума "държава" като синоним на "страна", та дори и на "народ". Докато лесно можем да се убедим, че държавата се състои от политици, от бизнесмени, от чиновници (често в едно лице). Но не и от граждани извън тези групи. Внушава ни се, че заедно с доминиращата класа сме "от един отбор". Но нима НАИСТИНА е така?
Държава значи данъци, вземат ги от нас, без да ни питат, а после ги харчат, отново без да ни питат как и за какво.
Държавата – това са законите, защото ги приемат отново без наше участие.
(Лъжата тук е "представителна демокрация". Уж "участваме" в управлението, като избираме депутати, обаче на практика всеки политик, влязъл във властта, забравя предизборните си обещания. Който не ги забравя, бива изтласкван от доминиращата класа. И по време на мандата ситуацията твърде малко се различава от една обикновена деспотия.)
Държавата – това съдебната система, защото не избираме кой да ни съди и кой да решава нашите спорове. Държавата – това са репресивните органи, защото те са изолирана от народа каста с извънредни пълномощия.
Експлоатацията пък е начинът на функциониране на капиталистическата система. Апологетите на капитализма често изтъкват, че те никого не карат да продава работната си сила, да продава времето от живота си. Но нима може да се нарече свободен един избор, който гласи: “Бачкай или умри от глад!”. Колкото до собствеността, особено едрата, надали може да се намери честно спечелена такава. Това не е собствеността на селянина, който с пот и кръв напоява земята си. Това не е собствеността на занаятчията, който се върти на шиш, за да изкара от труда си прехрана и достойни условия.
Най-силно, наред с експлоатацията, противоречи на справедливостта системата от привилегии, които неизбежно пораждат корупция. А където има привилегии, има и дискриминация. Дискриминация по често произволно избран признак, по приумица на властите. Много удобен за противниците на свободата инструмент за сеене на раздор, за насъскване на хората едни срещу други.
Централизмът и монополизмът от друга страна прилича на тежка и тромава машина, която непрекъснато изостава от живота, от новото, което се появява в него. Тази машина органично не е способна да спре – има твърде голяма инерция. Тази машина органично не е способна да се престроява според актуалното, защото това би значило нейните “оператори” – бюрократи, бизнесмени, политици, - да се лишат от уютната си обстановка. Затова тази машина мачка и осакатява, задържа развитието на производителните сили, унищожава излишъците от блага, от които зависи живота на някои хора, защото тя може да работи и да се налага само когато благата са в недостиг. При изобилие никой човек със здрав разсъдък не би й се подчинявал.
Затова здравият разсъдък на хората е подложен на отровното въздействие на реакционни идеологии, които по най-различен начин се опитват да деформират ценностната система на отделната личност и да развратят облика на обществените отношения.
Фашизмът и марксизмът проповядват идея за свръхценност на държавата. Очевидно е защо – за да се откажем от свободата и от стремежа да живеем според разбиранията си.
Национализмът и расизмът насаждат напълно лишено от научни аргументи чувство за превъзходство над други народи и раси. Очевидно е защо – за да не можем да се обединяваме, докато държавници и бизнесмени винаги намират начин да се споразумеят на наш гръб.
Религията в лицето на своите йерархични структури, църквите, е още по-безочлив начин да се потиска рационалната и критична мисъл. Всяка една от религиите има свой вариант на новозаветната повеля: “Подчинявай се на власт всякаква, на онзи свят ще ти се въздаде”. Ала свещенослужителите и благославяната от тях власт, въпреки призивите си, предпочита да си получи въздаянието приживе. И то пак за наша сметка.
***
ИЗХОДЪТ от петте кръга на този организиран ад и преминаването към петте принципа на истинския социален прогрес е осъществим чрез:
--- пряко действие (без апели към институции, по принципа “права не се дават, права се вземат”);
--- класова борба (не по “рецептата” на марксистите, не чрез унищожаване на представителите на дадена класа, а чрез ликвидиране на базата за разделение на класи – това е стратегията; тактиката е да се борим за социалните си права и интереси);
--- самоорганизация на трудовите хора (истински синдикати, не съглашатели с работодателите и властите; комунални сдружения, а не домсъвети по Закона за етажната собственост; свободни кооперации, а не регистрирани фирми и акционерни дружества, които сами да се превърнат в експлоататори);
--- самообразование в критичен рационален дух (“Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство”);
--- социална революция (не завземане на властта, а нейната отмяна).
.
от моя блог на ЕФА http://anarhia.org/forum/
(статиите са на руски)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=3 принципи на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=4 власт
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=5 безпроцентни частни пари
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=20 мрежово паралелно анархообщество 1
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=21 мрежово паралелно анархообщество 2
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=22 паралелно общество (мрежа за противодействие)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=37 "вторият фронт" (евентуално малко полза от реформизма)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=83 земеползване и организация на общини/комуни
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=263 вяра и знание
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=283 вяра и знание 2 (защо съм против религията)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=293 още веднъж за принципите на анархизма
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=303 технологии и социални отношения
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=313 еволюция и революция
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=438 за принципа "братство" (има ли нужда от него?)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=448 марксизмът е изначално властническа идеология!
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=477 науката и техниката на бъдещето (концепция за футуристично есе)
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=513 вегетарианство и защита на животните
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=522 Пет "за" - пет "против"
http://anarhia.org/forum/blog.php?u=1897&b=538 революция и еволюция - измамни алтернативи
.
сряда, 23 юни 2010 г.
Читанка.info
що е анархично общество?
Казано на езика на радикалните либерални демократи, това е такова състояние на гражданското общество, при което няма нужда от държава (власт) и закони.
Вместо държавни институции има свободни асоциации.
Вместо закони - система свободни договори, които обвързват единствено съгласните с договора, докато несъгласните с него формират собствен договор (правила), а между двата договора се сключва компромисно споразумение.
В едно анархично общество важат правила, изработени така, че да не противоречат на Базовите принципи.
Да ги повторя:
- липса на власт (липса на държавни институции, липса на групови привилегии по независещ от личността признак)
- свобода на асоцииране (създаване на сдружения и договори за решаване на насъщни и перспективни задачи, нужди, потребности, реализация на проекти и идеи)
- свобода от принуда (и отказ от насилие, освен при самоотбрана; липса на дискиминация поради свободен избор на личността - освен ако този избор причинява непосредствени материални щети на околните)
- взаимопомощ (сътрудничество при здравословна конкуренция)
- разнообразие (в частност - стопанисване по схема, изгодна за личността и колективи от личности).
Бих добавил само "равенство" и "научен мироглед" (специално за последното - друг път ще пиша).
Равенство - неограничен достъп на желаещите до т.нар. материални и духовни блага; също така значи, че всеки е равноценен за обществото, има правото да търси своето място под слънцето, без да ограничава чуждата лична свобода).
Каква е връзката с Читанка?
Ами Читанка беше (и съм СИГУРЕН, че ще БЪДЕ) тъкмо такава хем асоциация, хем доброволна инициатива на един човек (Борислав Манолов), която реализира НА ПРАКТИКА кажи-речи всички Базови принципи.
Не би трябвало да се изненадвам, че държавата посегна на Читанка!
.
.
Казано на езика на радикалните либерални демократи, това е такова състояние на гражданското общество, при което няма нужда от държава (власт) и закони.
Вместо държавни институции има свободни асоциации.
Вместо закони - система свободни договори, които обвързват единствено съгласните с договора, докато несъгласните с него формират собствен договор (правила), а между двата договора се сключва компромисно споразумение.
В едно анархично общество важат правила, изработени така, че да не противоречат на Базовите принципи.
Да ги повторя:
- липса на власт (липса на държавни институции, липса на групови привилегии по независещ от личността признак)
- свобода на асоцииране (създаване на сдружения и договори за решаване на насъщни и перспективни задачи, нужди, потребности, реализация на проекти и идеи)
- свобода от принуда (и отказ от насилие, освен при самоотбрана; липса на дискиминация поради свободен избор на личността - освен ако този избор причинява непосредствени материални щети на околните)
- взаимопомощ (сътрудничество при здравословна конкуренция)
- разнообразие (в частност - стопанисване по схема, изгодна за личността и колективи от личности).
Бих добавил само "равенство" и "научен мироглед" (специално за последното - друг път ще пиша).
Равенство - неограничен достъп на желаещите до т.нар. материални и духовни блага; също така значи, че всеки е равноценен за обществото, има правото да търси своето място под слънцето, без да ограничава чуждата лична свобода).
Каква е връзката с Читанка?
Ами Читанка беше (и съм СИГУРЕН, че ще БЪДЕ) тъкмо такава хем асоциация, хем доброволна инициатива на един човек (Борислав Манолов), която реализира НА ПРАКТИКА кажи-речи всички Базови принципи.
Не би трябвало да се изненадвам, че държавата посегна на Читанка!
.
.
неделя, 20 юни 2010 г.
сряда, 24 февруари 2010 г.
Реформирана държава и ПАО
приемлив за сътрудничество реформистки модел на държава:
в същото време, по инициатива на една дейна мрежова организация с анархистка платформа, е редно да се гради общество със следната структура:
взаимодействието териториални и синдикални федерации се осъществява по следната принципна схема, в която синдикатите членуват и в браншови федерации (колоните на рисунката), и в производствено-потребителски федерации (ППФ), при което и крайните потребители (членовете на потребителските кооперации), и отделните звена по веригата "суровина - продукт" имат свободата посредством преки връзки да си избират доставчици и партньори:
специално структурата на Мрежата за противодействие:
пояснения: за различни извънредни задачи Анархообществото формира различни оперативни щабове и доброволни дружини, които си избират ситуационни лидери за по-бързо реагиране при нетренирана предварително ситуация.
Специално териториалната отбрана се опират на мрежа тайни партизански бази, а синдикатите осигуряват оръжия и техническа логистика.
Четите за отбрана, също като и дружините за опазване на договорния обществен ред, се стремят да обхванат цялото население, така че да не могат да бъдат използвани за репресии от една част на населението срещу друга за защита на икономически и властови интереси.
А это един ОБЩ проект на Реформираната държава и Паралелното анархообщество:
схема на децентрализирана енергетика, която би позволила също така:
--- разсредоточаване на промишлеността (който процес ще се засилва, автономизира и персонализира с массовизирането на технологията за обемно принтиране);
--- независим от петролни продукти транспорт (независим и от вредни производства каквото е оловно-цинковото; за мръсното производство на акумулатори за електромобили много лесно забравят всички еколози).
въпроси?
.
в същото време, по инициатива на една дейна мрежова организация с анархистка платформа, е редно да се гради общество със следната структура:
взаимодействието териториални и синдикални федерации се осъществява по следната принципна схема, в която синдикатите членуват и в браншови федерации (колоните на рисунката), и в производствено-потребителски федерации (ППФ), при което и крайните потребители (членовете на потребителските кооперации), и отделните звена по веригата "суровина - продукт" имат свободата посредством преки връзки да си избират доставчици и партньори:
специално структурата на Мрежата за противодействие:
пояснения: за различни извънредни задачи Анархообществото формира различни оперативни щабове и доброволни дружини, които си избират ситуационни лидери за по-бързо реагиране при нетренирана предварително ситуация.
Специално териториалната отбрана се опират на мрежа тайни партизански бази, а синдикатите осигуряват оръжия и техническа логистика.
Четите за отбрана, също като и дружините за опазване на договорния обществен ред, се стремят да обхванат цялото население, така че да не могат да бъдат използвани за репресии от една част на населението срещу друга за защита на икономически и властови интереси.
А это един ОБЩ проект на Реформираната държава и Паралелното анархообщество:
схема на децентрализирана енергетика, която би позволила също така:
--- разсредоточаване на промишлеността (който процес ще се засилва, автономизира и персонализира с массовизирането на технологията за обемно принтиране);
--- независим от петролни продукти транспорт (независим и от вредни производства каквото е оловно-цинковото; за мръсното производство на акумулатори за електромобили много лесно забравят всички еколози).
въпроси?
.
петък, 29 януари 2010 г.
понеделник, 3 август 2009 г.
вторник, 10 февруари 2009 г.
Анархопари - майтап или сериозно 2
Маргрит Кеннеди. Деньги без процентов и инфляции.
Фридрих А. Хайек. ЧАСТНЫЕ ДЕНЬГИ.
Първата книга говори, че парите са привилегирована стока, която при престой "не се разваля", нито се "амортизира", както става с всички стоки, а дори натрупва проценти в банков влог.
Но и съответно се обезценява, когато паричната маса надвишава материалното производство. Парите са нещо повече от средство за размяна, те са и начин за ограбване на преките създатели на материални блага.
Втората посочена книга запитва: а дали монополът на държавата върху емисия на пари е единственият "верен път"? Не са ли всички финансови потресения, пораждащи и икономически кризи, следствие на намесата на правителствата на пазара с непазарни седства?
Функционирането на безпроцентните и "свободни" пари (синтеза от двете главни идеи в посочените горе източници) ще поясня със следния пример:
Написал съм книга. Искам да я издам. Да речем, че в мазето си имам модерна печатна машина и разполагам с нужните ми количества мастило и хартия. Имам и също така сравнително портативни книговезки апарати, така че цялата ми печатница е автоматизирана и мога да я управлявам от компютъра си, седейки на терасата на втория етаж.
Какво правя? Заедно с 5000 екземпляра от книгата си, печатам (върху по-специална хартия с по-специално мастило) емисия свои ЧАСТНИ БЕЗПРОЦЕНТНИ пари.
Преди това съм обявил в библиофилски форум, че книгата ми е готова и я предлагам на цена от 10 условни единици (да ги наречем "хартийки"). Повечето мнения са положителни, цената допада на читателя. Затова си печатам 50 000 хартийки, пускам в междумрежов форум образец от това как изглеждат, колко броя банкноти ще има и с какъв номинал.
Да допуснем, че преди това анархомрежите имат общ договор, според който всяка частна валута от даден производител с номинал 1 х. е равностойна на 1 кило бял хляб.
(Което не изключва някоя фурна да си намали разходите така, че да предлага самуна хляб за 3/4 х., което само ще увеличи печалбата им заради търсенето и бързия стоков оборот)
От библиофорума имам информация, че около 3000 души декларират желание да се сдобият с тази моя книга, затова съм пуснал толкова бройки. От предишен свой опит зная, че е нормално този тираж да се изчерпи за една година. И затова слагам върху парите си СРОК НА ГОДНОСТ - че важат до определена дата.
След която дата те се превръщат наистина в обикновени хартийки. Евентуално, с колекционна стойност.
И така, аз правя стоката и парите, свързани с тази стока. Тоест, аз си я плащам сам на себе си.
Какво следва? Пращам тиража книги на склад, откъдето всеки може да я купи, а аз тръгвам да пазарувам с тези мои пари...
Магазинерът ме познава, знае, че не съм безизвестен, че романите ми се търсят, а значи може да има ДОВЕРИЕ на моите пари. И ми дава срещу тях продукти, ваучер за мобилния телефон, купони за плащане на тока (пак вид частни пари, пуснати от синдиката на местната електроцентрала), чувалче цимент и боя за обувки, да речем. Той вече знае, че с тия пари ще пазарувам цяла година. Доставчикът му не е читател, не ме познава, но има доверие на магазинера, затова взема моите "хартийки" с котката и оглозганата рибка. С тях пък си покрива горивото за камиона и други харчове, плащайки на хора, които имат на НЕГО доверие. Някои от тях може и да са чели книгите ми и биха могли да купят с моите хартийки новия роман, но това не е задължително - книжните складове приемат всякаква частна "валута"... на която имат доверие, или имат доверие на платеца. При съмнение може да поискат друга емисия - или да направят справка в базата данни на междумрежовия форум.
Ако стоката не отговаря на заявените качества (което за една книга е хлъзгаво понятие), издадените от производителя пари (които в същото време рекламират и самата стока) търпят спад на доверие. Тоест, оказват дисциплиниращо въздействие върху производителя (едноличник, завод, федерация на производители).
Курсът между всички валути е принципно 1:1, но хартийките с дефицит на доверие или губят напълно стойност (не се приемат), или с всеки партньор трябва да се договаряш за колко ще ги вземе. Сривът на една валута не води пряко до срив на останалите оборотни емисии.
Какво ще стане, ако проявя недобросъвестност (лакомия) и напечатам 100 000 х.?
Ами, пазарът веднага ще отчете тяхно обезценяване. Ще възникне подозрение за фалшиви банкноти. Мрежата за финансова защита (или инициативна група) ще попита чрез форума всеки потребител колко и какви пари от моите хартийки има... и тогава доверието към мен като производител ще падне ТРАЙНО, ще ми излезе ЛОШО ИМЕ.
Ако обаче обесценяването не се дължи на моята алчност, а наистина на дейност на фалшификатори, първо мрежите ще установят факта, че има фалшификация. Ще дебнат да докопат фалшива банкнота. Ще я изследват в мрежова криминологична лаборатория, ще установят характеристиките на хартията, мастилото, принтера. И, понеже някои стоки ще се продават с гаранционна карта - има нишка да се стигне до крадеца.
Хората не обичат да ги крадат. Друг път ще пиша за "правосъдието" в едно нархообщество, но сега само ще кажа, че злосторникът ще има интерес сам да свика съд над себе си, за да се опази от саморазправа...
Но залавянето на фалшификатора може и да не е приоритет. Важното е той да бъде спрян. Първо, самият факт, че е регистрирано такова деяние, ще стресне извършителя. Второ, аз мога да пусна много банкноти с нисък номинал и по-къс срок на валидност (и така ще направя парите си не всички наведнъж, а на няколко партиди до попълване на замислената от мен сума, покрита със заявената стока) - и тогава печалбата на крадеца е мижава, а инфлацията се забелязва по-бързо. Трето, при установена фалшификация, аз мога във форума да обявя емисията си за невалидна и да напечатам нова. След което, ядосан за причинените ми неудобства, заедно с други недоволни ще наема детектив от мрежите за противодействие (или специалист на свободна практика), който да издири злосторника.
Тежко му след като го спипаме... няма да го преследват органи или институции, които може и да са подкупни. Ще тръгне същинска хайка разярени производители и потребители, неограничена маса хора, заинтересовани в това да накажат демонстративно подобни прояви - за назидание. Именно защото нака ще бранят СВОИТЕ СИ интереси (и неволно - обществените).
Хубавото на тези частни пари е, че мога да огранича покупателната им способност чрез придаване им на селективност за размяна. Например като кажа, че не бих желал срещу тях да се продава алкохол и цигари, да речем. Или да се плаща на касапин.
Право на ползвателите е да се съобразят с това мое желание или да го пренебрегнат. Но дори част от хората да уважат моето пожелание, нежелани от мен стоки и услуги ще бъдат подложени на натиск. Така аз реално влияя върху неприемливи според моето мнение практики.
Но как се спестяват такива пари, след като ако ги сложа в мрежова касичка, трябва да им плащам за "домуване", вместо да стрижа от тях проценти? След като не е изгодно да ги задържам?
Ами - никак. От цялата "спечелена" сума надали ще похарча всичко. И остатъка ще ИНВЕСТИРАМ в нечие харесано от мен производство, в наука, в образование, в здравеопазване. Ще си взема 3Д-принтер. Ще купя стъклопластова къщичка. Ще финансирам учение на мрежите за противодействие за евакуация на голям град. Ще внеса своя лепта в провеждане на рок-фестивал. Тоест, ще поощрявам производство на стоки и услуги, разработване на технологии и провеждане на изследвания, които после ще ми ДЪЛЖАТ нещичко. Или ще се задоволя да се сдобия с оръдия за производство и собственост, която ще ми носи доходи, когато реша да се "пенсионирам". От 1000 места, където съм инвестирал, 50 да откликнат на жеста ми, че съм ги подкрепил преди години - нямам грижи. И може би дори ще си спестя труда да изпиша "неблагодарниците" в Позорния списък на междумрежовите форуми, като по този начин торпедирам общественото доверие в тях. А може и да не поискам да им простя.
Хак да им е.
Кое обаче е най-симпатичното в целия проект за безпроцентни и свободни частни пари? Това, че не е необходимо да си правиш сам "хартийките" - можеш да ги поръчаш на синдикат печатари, на мрежа, на федерация... дори на мен - и без това не правя всеки месец нова книга. Ще се разберем колко от напечатаната емисия да задържа като възнаграждение (за печата и за дизайна, ако поръчителят не му се занимава с рисуване). И пак - ако злоупотребя и си нащракам за мен повече "чужди пари", рискувам това да се разбере. Да излезе наяве. Колкото и да съм долен и меркантилен тип, здравият разум ще надделее и ще ме накара да се държа прилично.
Хубавото е и това, че човек изобщо може да не прави свои пари, тогава ще ползва "чужди", на които има доверие (тоест, ще се присъедини към вече съществуващ свободен договор за признаване на тази или онази "валута").
А още по-хубавото е, че не е необходимо да чакаме анархизмът да победи нейде по света и из останалата Вселена. Ако от даден момент разполагаме с инициатива и самоорганизация, ако имаме анархомрежи, при това още в РАМКИТЕ на държавата (тоест възникват елементи на паралелно безвластническо общество), които мрежи са в състояние да образуват контури на производство и потребление, тогава тези "хартийки" може да се пуснат в обращение вътре в мрежите, като не е изключено да ги признават и в периферията на мрежите (хора, фирми, предприятия, кооперации от "легалното" общество, които съчувстват на каузата и взаимодействат с ПБО)...
Тоест, започва настъпление на мрежите срещу държавата и по финансовия фронт - със своя алтернатива на идеята за пари.
Не е ли това РЕВОЛЮЦИЯ?
.
понеделник, 9 февруари 2009 г.
Анархопари - майтап или сериозно
надписите са на английски (отговарям на коментара), защото исках да покажа този "макет" и на руския анархистки форум.
До ден-два ще опиша каква е моята версия на безпроцентните пари, ще дам и линк към статията, от която научих за тяхното съществуване.
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
- Николай Теллалов
- пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея